Викът, който изтръгва от гърлото си, и изражението на лицето ѝ ме карат да се усмихвам като идиот. Гордея се със себе си за около десет секунди, докато тя не излиза от водата и си спомням, че е с бял потник без сутиен. Прозрачната бяла материя не оставя нищо на въображението. Прилепнала е по нея като втора кожа и гледката на розовите ѝ ареоли и твърди като камък зърна ме оставя без думи. Тя тръгва