ЕЛА Бях прекалено развълнувана и приповдигната, за да спя много снощи, а тази сутрин родителите ми се бавят цяла вечност, докато се опаковат и тръгнат. Когато най-накрая излизат от алеята, аз им махам за сбогом, преди да изтичам вътре, за да взема чантата, която съм опаковала и готова за тръгване. Тичам към пътеката между нашите къщи, но вместо Хенри, намирам Бо да ме чака, облегнат на големия дъб