ЕЛА На следващата сутрин Хенри седи край пътеката и ме чака, а маргаритки са наредени по цялата му яка, обгръщайки целия му увиснал врат в бели венчелистчета. Огромна усмивка се разлива по лицето ми, докато се навеждам, за да ги извадя една по една, давайки на Хенри много любов, докато правя това. Тръгваме по пътеката и когато стъпваме на поляната, Бо ме чака на Пиер. Той има юзда на коня, но няма