Гледна точка на Ариана~
Силвио ме пусна в четвъртък сутринта, за да пробвам сватбената си рокля, но бях зорко охранявана, един винаги беше с мен и внезапно ми липсваше Алфредо.
Той беше много по-спокоен, а охранителите на Силвио бяха повече като кучета пазачи.
„Можеш ли да ме оставиш да дишам? Ще ме последваш ли и до дамската тоалетна!“ възкликнах аз, ритайки го.
Бях ужасно раздразнена, не знаех д
















