ГЛЕДНА ТОЧКА НА АРИАНА~ Нека ви дам малко подробности за това как се чувствах през последния месец от живота си. Помогнах в планирането на сватбата на Матео, представете си, и през цялото време той дори не ме поглеждаше. Чувствах се използвана, като глупачка. Очаквах извинение за това, че ме взе толкова насилствено, но точно като Киара, вярвах, че има някаква съпричастност в него. Но той беше омразен изрод. Слава Богу, Фиона се върна, намери си апартамент в града, за щастие на разстояние, което позволяваше да се виждаме. Сватбата на Матео претърпя много тъжен обрат. Неговата годеница Беки, която мащехата ми беше обучила в изкуството на "МРАЗЯ АРИАНА", внезапно падна на сватбата си. Баща ми казва, че е някакъв вид автоимунно заболяване, което се прокрадва незабелязано, и сега тя е във вегетативно състояние. Баща ми каза, че го е съкрушило. Започна да се държи като крал на света, чукаше когото си поиска, убиваше когото си поиска и купуваше каквото си поиска. След травмата да видя как прерязват гърлото на жена пред мен, това ме остави будна. Не ме разбирайте погрешно, виждала съм да прерязват гърла, баща ми е много безмилостен човек, беше или неговият начин, или никакъв. Но това, което ме държи будна през нощта, са неговите зли очи, този изумруден стъклен порок и как те изследваха душата ми, докато ножът му преминаваше през гърлото ѝ, дяволският начин, по който ме гледаше. Той е маниак, обсебен от този отвратителен начин на живот, лишен от емоции. И сега този копелдак ми взе девствеността, предназначена за бъдещия ми съпруг, в този случай Силвио. Силвио, от друга страна, се обажда във вилата. Казва, че иска да го направи по друг начин, но след това чувам, че все още се вижда с ку*вата си и дори е обновил къщата ѝ във Флоренция. Как мога да живея с това, с този неуважителен начин на живот, на който тези мъже подлагат жените? Преживяла съм този живот като дете и знам от костите си, че не искам нито едно мое дете да го почувства. "Този прогнил копелдак! Той е извън контрол, искам да пълзи в краката ми! Този неблагодарен изрод, той е нищо, аз го направих това, което е!" Чух силния груб глас на баща ми от стаята си. Бързо скочих. Той става отвратителен, когато е така. Той е богат и влиятелен човек и много се ядосва, когато нещата не вървят точно както е планирал. В този случай СИНЪТ МУ МАТЕО. Чух гласа на мащехата ми след това. "Любов моя, трябва да се успокоиш, не можеш да позволиш на това момче да те ядоса, той знае кой командва тук, просто се прави на интересен", каза тя спокойно. Използваше този тон, когато играеше на мила. "Прави се на интересен? Какво знаеш ти за мафиотския бизнес!" изкрещя баща ми, гласът му звучеше като куршуми от автоматично оръжие. "Наричаш ли да убиеш двама важни ключови бизнесмени, от които се нуждаем за нашия контрабанден бизнес, защото нарекоха жената ти ку*ва, да се прави на интересен?" изкрещя той отново. Този път чух как се задавя. Беше я хванал за врата. Понякога да я чуя да се задавя бяха блажените кармични дни, които преживявах тук във вила Риналди. "Когато баща ти те продаде на мен, той ми каза, че ще ми дадеш наследници, беше обещано, но досега какво си ми дала през последните 22 години, 2 дъщери, които изглеждат нечупливи и никой не иска да ги има, и един болезнен наследник", изкрещя той. Чух я да кашля, след това дълбоки вдишвания на въздух и скоро последваха ридания. "По-добре се моли да ти е останало нещо зряло, защото ще се разведа с теб, ще те върна на баща ти и ще поискам пълно плащане! Притежавам цялото ти семейство за следващите 10 поколения напред!" изкрещя той отново. "А сега се качи горе и доведи тази безполезна дъщеря, която трябваше да отгледаш и ѝ кажи да ме срещне в кабинета ми", каза той накрая, преди да чуя как силните му стъпки изчезват в далечината. Веднага се почувствах ужасена и ми прилоша. Бързо се изправих и се оправих, когато чух мащехата ми да идва към стаята ми. Почука силно и изчака да отворя, преди да каже: "Баща ти те очаква в кабинета си". Завърши и започна да се отдалечава, преди да спре отново. "Спомням си първия ден, когато видях лицето ти, хваната за краката ми като жалко ранено агне. Знаех, че от теб нищо няма да стане. Просто ще се разпилееш в привилегии и ще се разхождаш наоколо. Облечи се отговорно този път, баща ти може да не е толкова прощаващ, колкото преди", завърши тя и най-накрая си тръгна. Различни неща ми минаваха през ума. Матео беше убил двама много важни за баща ми хора и щяха да възникнат проблеми, които баща ми не беше планирал. Защото нарекли жената му ку*ва? Но той взе жената на друг мъж, сякаш е нищо. Почувствах внезапното гадене да преминава през стомаха ми към гърлото и внезапното желание да повърна ме завладя. Почувствах се лека при мисълта за това. Ядосах се до клетките си и внезапно исках да затворя очи и да пожелая всичко да свърши. Събрах се и скоро напуснах стаята си, за да отговоря на баща си. Стигнах до кабинета му и отворих вратата тихо. "Затвори вратата", каза той властно. "Татко, ти ме повика", той обърна ръката си в джоба си. "Имаше ли нещо странно между Матео и Силвио в деня на партито?", попита баща ми. Въпросът ме изненада, не го очаквах. "Съжалявам, татко, не мисля, че съм забелязала", отговорих почти веднага. След това започнах да се чудя, да търся спомени за себе си, докато баща ми почукваше с пръст по масата си. Всички вече бяха чули слуховете за годежа, но аз не, защото бях в Малта. Дали Матео ми направи това нарочно, като някакъв вид отплата за нещо между него и Силвио, ТОЗИ БОЛЕН КОПЕЛДАК! "Чух, че Силвио е искал присъствието ти и ти си отказвала. Мислиш ли, че имаш думата по такива въпроси? Той трябва да ти бъде съпруг, ти трябва да му родиш наследници и ти смяташ, че това, че не идваш при него, е някакъв вид...?" попита баща ми ядосано, изследвайки лицето ми за края на изречението си. Мълчах, той щеше да изкрещи отново, преди вратата да се отвори и мащехата ми да влезе със слуга, който пусна табла с алкохол и чаша на масата му и набързо си тръгна, тъй като усети напрежението в стаята. "Застани там", заповяда той на мащехата ми, която се приближи до дясната ми страна. Тя се наведе, за да налее питието му. "Мислиш, че съм ужасен, ами скъпа дъще, скоро ще разбереш кой е Силвио". Звукът на това ме накара да се почувствам зле. Внезапно почувствах, че нещо иска да напусне тялото ми. Инстинктивно се обърнах от баща си и повърнах върху мащехата си и питието, което държеше. Очите ми сякаш се въртяха... И тогава бавно почувствах как кракът ми отслабва и очите ми се затварят... Скоро почувствах как падам на пода. Почувствах как очите ми бавно започват да се отварят. Бях в леглото си и баща ми стоеше пред мен. Беше видимо ядосан, лицето му пламна и лицето на мащехата ми беше изпълнено с подигравка и се опита да прикрие изненадата си с ръка. Имаше и лекар, той стоеше там с намусено лице. "Госпожице Риналди, имате лека форма на анемия, ще бъдете добре, след като си починете", започна той, след това подаде отпечатана хартия на баща ми. "Също така, бременна сте, поздравления", завърши той. Баща ми го отблъсна настрана и се нахвърли върху мен, хващайки врата ми здраво с гневните си кръвясали очи. "Кой е бащата!!" попита той ядосано.