Гледна точка на Ариана~ Погледнах през прозореца на джета, желаейки си да мога да оставя всичко това зад гърба си и да се кача на следващия самолет обратно към живота си в Малта. Ръката на Матео, която леко ме хвана за рамото, ме върна към реалността. С глух удар той седна срещу мен, отпусна се на седалката, кръстоса крак и преплете пръстите си. След това ме изгледа отново, с лукава и крива усмивк