Скрих се в стаята си за целия ден. Ив ми донесе обяд, но не можах да се накарам да отхапя и залък. Чувствах се неоспоримо виновна за това, което причиних на Лорън, и не мога да си представя какво мисли за присъствието ми в къщата. Настъпи вечерта и вече бях репетирала речта, която щях да произнеса пред Райкър, над хиляда пъти. Щях да изчакам, докато вечеряме, и тогава щях да му благодаря за всичко