Цял ден избягвах Райкър. Знаех, че ще е в стаята си, но не исках да рискувам да го видя и се заключих в моята. Знаех, че Ив е любопитна какво се е случило, но не ме притискаше да отговарям на въпроси и просто кимна, когато ѝ казах, че ще се храня в стаята си. Тактиката ми за избягване продължи до следващата сутрин. Бях се изкъпала и се обличах, когато се почука на вратата. Веднага познах, че е Ив.