Не знаех откъде идва звукът и трябваше Райкър да ме обгърне с ръце и да ме притисне към гърдите си, за да осъзная, че идва от мен. Аз крещях, но как не го разбрах? Не можех да обработя нито една от мислите си. Само едно изречение се повтаряше отново и отново в главата ми и то беше: "Трябва да намеря Одри". Охраната нахлу в стаята при писъците ми и дори не можех да формулирам думите, за да им кажа