Отне ми цяла седмица, преди да мога да стъпя на крака си, без да се чувствам сякаш всеки момент ще умра. Все още накуцвах доста зле, но поне можех да си позволя да се движа сама. През цялата тази седмица Райкър беше този, който ми помагаше винаги, когато исках да се изкъпя, и ми помагаше да изляза. Още на втория ден бях свикнала, но той винаги си тръгваше веднага след това и се връщаше след петнад