ГЛЕДНА ТОЧКА НА РАЙКЪР Прибрахме се с Камила набързо. Едва си спомнях пътя обратно, единствената ми мисъл беше тя. Проверявах я почти всяка секунда, за да се уверя, че диша. Очите ѝ бяха затворени, а устните ѝ все още бяха сини, но всеки път, когато виждах гърдите ѝ да се повдигат и спускат, това ме изпълваше с надежда. Когато стигнахме до двореца, синът на лекаря вече чакаше отвън с Кристин. Бяха