Слънцето залязваше, оцветявайки небето в златист оттенък. Джъстин седеше уморено на задната седалка, докато луксозната кола се движеше към имението "Тайдвю". "Г-н Салвадор, уредих въпроса с хората, които оклеветиха младата госпожа. Акаунтите им са блокирани и сме ги съдили. Но нашумялата тема за новините около брака ви не можа да бъде спряна." Иън изглеждаше обезпокоен. Джъстин гледаше през прозореца с тъмни очи. На път за вкъщи Джъстин имаше импулс да се свърже с Анна. Но си спомни колко лошо завърши последният им разговор и се почувства малко неудобно да мине през Ашър, за да говори отново с нея. Дори и да отговореше на обаждането, какво щеше да каже? Трябваше ли да се извини за случилото се днес? Джъстин не можеше да се застави да се извини, но също така се чувстваше виновен и задушен. Когато "Ролс-Ройс"-ът наближаваше имението "Тайдвю", Джъстин внезапно се намръщи и каза: "Спрете тук." Шофьорът натисна спирачките и спря отстрани на пътя. Преди Иън да успее да попита каквото и да било, Джъстин отвори вратата на колата и излезе. Той пресече пътя и отиде направо към ретро-изглеждащ шивашки магазин. Добре ушити костюми бяха изложени на полупрозрачния прозорец, а над него висеше табела, на която пишеше "Вистерия". Джъстин внезапно си спомни, че е виждал това име на кутията за подарък, която Анна беше оставила, съдържаща костюма, който беше направила. Той отвори вратата и влезе. Вятърните камбанки звъннаха и един стар шивач излезе. "Господине, тук ли сте, за да вземете дрехи или искате да си поръчате?" Джъстин се замисли за момент. Попита след кратко колебание: "Преди около месец жена на около двадесет години направи ли мъжки костюм при вас?" "Да! Имаше една млада дама, която идваше всеки ден. Имах дълбоко впечатление от нея, защото беше толкова сръчна!" Очите на стария шивач светнаха, когато се сети за Анна. "Това момиче е много талантливо и в дизайна. Правя това от 40 години, но честно казано, не мога да се сравня с нея!" "Тя идваше ли тук всеки ден тогава?" - попита Джъстин с тих глас, докато гърлото му се стягаше. "Да, тя идваше навреме всяка сутрин и работеше по костюма, докато не затворим вечерта. Имаше няколко пъти, когато я хващах да си почива на масата, защото беше толкова изтощена. Понякога дори забравяше да пие вода цял ден. Това бедно дете." Старият шивач си спомни: "Попитах я дали е за баща й или за приятеля й. Тя се изчерви и каза, че е за съпруга й. Не очаквах, че ще се омъжи на толкова млада възраст! Чудя се кой е щастливецът!" Съпруг. Тази дума беше като трън в сърцето на Джъстин. "Очите й искряха, когато говореше за съпруга си. Мисля, че трябва да обича съпруга си много. Иначе не би направила всичко от нулата, нали? Всеки бод беше направен с любов. О, да, прав. Кой сте вие? Откъде знаете за нея?" Адамовата ябълка на Джъстин подскочи. Някак си той изтърси: "Аз съм нейният съпруг." Старият шивач беше смаян. Той огледа Джъстин и каза: "Е, вие двамата сте най-красивата двойка, която има! Какъв перфектен мач!" Когато Джъстин излезе от магазина, отблясъците на залеза грееха по лицето му. Всичко се чувстваше като сън. Анна го беше довела до това състояние. Наистина ли го обичаше? Но дали беше шизофреничка? Ако го обичаше толкова много, как можеше да прекъсне всички връзки с него и да се хвърли в обятията на друг мъж? Джъстин чувстваше, че сърцето му е празно. Беше нещо, което никога досега не беше чувствал. "Г-н Салвадор, защо отидохте при шивач? Обикновено носите луксозни марки. Кога си променихте вкуса?" Иън беше напълно забравил. "Нищо. Да се връщаме." Изведнъж телефонът му завибрира. Джъстин почти получи посттравматичен стрес от телефона си днес. Той се намръщи и го извади, за да погледне, след което въздъхна с облекчение. Беше обаждане от най-добрия му приятел, Райън Хофман, наследник на "Хофман Корпорейшън". "Какво има?" "Хайде да излезем и да отпразнуваме тази вечер!" Гласът на Райън беше весел и закачлив. "Какво празнуваме?" "Е, това зависи от теб. Можем или да отпразнуваме предстоящата ти сватба, или развода ти!" "Махай се!" "Хаха! Само се шегувам! Новият ми нощен клуб отваря врати днес. Защо не дойдеш да ме подкрепиш? Не си ме виждал от толкова време. Забравил ли си ме? Не ме ли обичаш вече?" Джъстин се поколеба за момент и си пое дълбоко въздух. "Ще се видим тази вечер." * Същата вечер Бела пое отговорността и приготви разкошна вечеря за Аксел. "Бела, ти си алергична към дим. Въпреки че не е тежка алергия, трябва да го избягваш колкото е възможно повече." Аксел погледна масата с вкусна храна и се разтревожи за здравето на Бела. "Добре съм. Свикнала съм..." Едва тогава Бела осъзна, че е изпуснала нещо. Беше толкова спокойна с брат си, че свали гарда. "Какво по дяволите?! Готвила ли си за този кретен всеки ден през последните три години?! Ще го убия, по дяволите!" Аксел беше толкова ядосан, че почти обърна масата. "Нищо. Нормално е една съпруга да готви за съпруга си. Няма значение вече. Никога повече няма да направя такова нещо." Бела се засмя от сърце, но не можеше да скрие тъгата и разочарованието в очите си. Аксел, който винаги е бил шегаджия, внезапно стана сериозен. Той се приближи до нея, отвори обятията си и прегърна сестра си като черупка на стриди, защитаваща перла. "Просто приемете последните три години като доброволчество в приют за кучета. Четиримата ще те глезим до края на живота ти, принцесо!" ...... Точно в 21:00 ч. новооткритият нощен клуб на "Хофман Корпорейшън", ACE, беше пълен със знаменитости. В крайна сметка всички искаха да подкрепят Райън Хофман. Глобално лимитирано издание на "Бугати" спря с рев на входа на ACE. Аксел, който беше на седалката до шофьора, беше първият, който излезе. Носеше ежедневно облекло, което се различаваше от обичайното му щателно и тържествено облекло, когато ходеше на работа като прокурор. Изглеждаше млад, красив и аристократичен. В този момент вратата на шофьора се отвори. Бела постави ръката си на дланта на Аксел и излезе от колата, разкривайки дългите си крака. Тази вечер носеше тясна и секси сребърна рокля с тънки презрамки. Беше ослепителна в приглушената светлина. Дългата й черна коса беше оформена на големи вълни и носеше чифт уникални обеци с диамантени пискюли, които караха лицето й да грее. Всяко момче, стоящо пред нощния клуб, се облизваше, когато видя Бела. Аксел беше толкова уплашен, че придърпа сестра си по-близо и каза: "Боже мой, мисля, че роклята ти е твърде разкриваща. Виж ги!" "Така ли? Но мисля, че изглеждам доста!" Бела повдигна вежди очарователно. "Така е! Но си толкова красива, че се страхувам, че тези вълци ще се нахвърлят върху теб и ще те изядат, ако не внимавам!" "Ако някой се осмели да се нахвърли върху мен, ще му изскубна зъбите един по един!" Бела се усмихна коварно. Нощният клуб жужеше от вълнение и адреналин. Аксел не посмя да седне на бара със сестра си, затова резервира кабина и поръча маса със скъп алкохол. Той седеше там строго, за да държи похотливите мъже далеч. "Въх... Съжалявам, че дойдох с теб, Акселе. Тук има толкова много мацки!" Бела разклати чашата си с вино и се усмихна унило. "Наистина не трябва да ме спираш сега, когато съм разведена." "Какво по дяволите! Бела! Разводът не означава, че не струваш нищо! Можеш ли, моля те, да спреш да идваш на подобни места, за да си избираш мъж? Трябва да имаш по-високи стандарти!" Аксел седна по-близо до Бела, защото не можеше да спре похотливите погледи, които я оглеждаха. В този момент Райън и Джъстин се приближиха към сравнително тихата луксозна кабина на втория етаж. "Г-н Салвадор, облечен сте толкова щателно в костюм." Райън огледа Джъстин, клатейки глава. "Залепен ли си за костюма си? Дошъл си тук, за да се забавляваш, а не да обсъждаш придобивания!" "Почти всички нощни клубове в Савроу губят пари всяка година. Твоето място не струва парите ми." Джъстин седна грациозно. "Хаха! Мислиш ли, че ще загубя пари?" "Не губиш ли пари сега?" "Губя, но не ме е страх. Всичко, което имам, са пари! Хахахаха!" Райън се засмя от сърце. Той взе чашата с уиски и огледа тълпата долу, докато пиеше. Изведнъж присви очи и възкликна: "По дяволите! Тя е дяволски гореща! Облича се така, сякаш притежава мястото!" Джъстин никога не се е интересувал от жени, но Райън го принуди да погледне. Когато видя за кого говореше Райън, очите на Джъстин потъмняха и кръвта му кипна. Това беше Анна Браун! Кой беше мъжът до нея? Ашър Томпсън?!