Пет дни по-късно, след закуска, Джъстин извика в офиса си секретар си, Иън Харис. — Откри ли нещо повече за Анна? Мъжът беше обърнат с лице към прозореца от пода до тавана и гледаше към градския пейзаж на Савров. Голямата му и висока фигура излъчваше изключително потискаща атмосфера. — Ъм… Съжалявам, господин Салвадор. Няма никакъв напредък. Иън нервно избърса потта си. — След като младата госпожа си тръгна онази вечер, тя не се е върнала в старческия дом, където работеше преди. Ходих и до Фогвил, родния ѝ град, за да разследвам лично, но адресът, който предостави преди, беше фалшив. Семейство Браун не съществува в този малък град. — Адресът е фалшив?! — Джъстин се обърна рязко. Очите му бяха тъмни и ужасяващи. — Да. Ходих в местното полицейско управление, за да проверя данните ѝ, но не успяха да намерят никого, който да отговаря на описанието на младата госпожа. Иън наричаше Бела „младата госпожа“ в продължение на три години, така че отне известно време, за да промени този навик. Джъстин беше шокиран. Помисли си: „За кого, по дяволите, се ожених? За шпионин ли?“ — Тя си тръгна с Ашър Томпсън онази вечер. Не можахте ли да намерите някакви улики от него? — Ако господин Томпсън има намерение да скрие младата госпожа, вероятно няма да можем да намерим нищо… Думите „скрие младата госпожа“ накараха веждите на Джъстин да се вдигнат от гняв. — Ашър Томпсън винаги е бил порядъчен човек. Как би могъл да открадне жена ми? — Е… Не се брои точно за кражба. По-скоро като поемане на щафетата… Джъстин изстреля кинжали към Иън, който беше толкова ужасен, че се задави. Образът на Ашър, който защитава Анна онази вечер, все още беше ярък в съзнанието на Джъстин. Ашър изглеждаше толкова влюбен в Анна. По някаква причина Джъстин беше разстроен от това. Как можеше скучната му съпруга да очарова Ашър Томпсън? В елитните среди Ашър беше известен с това, че е безчувствен. Защо тогава помогна на Анна? Джъстин си спомни сцена от вечерта, когато подписаха документите за развод. — Джъстин, можем ли да останем женени, моля те? — Защото те обичам! — Каква лъжкиня! — Джъстин присви очи. Тялото му излъчваше хлад. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Беше порочен кръг. В този момент телефонът му вибрира на масата. Джъстин отхвърли мислите си настрана и видя Розалинд на дисплея, затова побърза да отговори на повикването. — Роуз, какво има? — Джъстин, аз съм във фоайето на твоя офис. Можеш ли да ме вземеш горе? Направих ти малко закуски и искам да ги опиташ възможно най-скоро. Прекалено сладкият глас на Розалинд по телефона накара Иън да потръпне. — Ти си долу? — Джъстин се намръщи изненадано. — Да. Не искаш ли да ме видиш? — попита Розалинд нежно. — Искам. Ще помоля Иън да те доведе горе. След като затвори телефона, Джъстин изглеждаше малко унил. Все още не беше финализирал развода си с Анна и новината за развода им не беше оповестена публично. Ако Розалинд го посети в офиса в такъв деликатен момент, това може да предизвика ненужни проблеми, въпреки че Джъстин можеше да се справи с това. В този момент телефонът му отново вибрира. Джъстин погледна екрана и се почувства нервен. — Да, дядо? — Копеле такова! Пренебрегна ли всичко, което казах?! — изкрещя Найджъл Салвадор, дядото на Джъстин, по телефона. — Казах ти, че нямаш право да имаш никакъв контакт с това момиче Розалинд, откакто се ожени за Анна! Наруши обещанието си и дори я доведе в офиса?! Не ме интересува репутацията ти. Помисли как би се почувствала Анна за това! По-добре си вдигни задника веднага! ...... Въздухът в приемната беше задушаващ. Найджъл се облегна на бастун и седна на стола с помощта на личния си секретар и сина си Грегъри. Лицето му беше мрачно. Джъстин стоеше пред старейшините си, докато Розалинд беше заключена отвън, защото по думите на Найджъл: „Тази кучка не е достойна за моето време!“ — Кажи ми! Какво става между теб и тази жена?! — Найджъл удари бастуна си в земята. — Татко, моля те, успокой се… — Грегъри забърза да потупа баща си по гърба и се втренчи в Джъстин. — Дядо, нашият тригодишен брачен договор изтече — отвърна Джъстин с дрезгав глас. — Обеща ми, че трябва да се оженя за Анна само за три години. Когато трите години изтекат, от мен зависи да продължа брака или да се разведа. Лицето на Найджъл пребледня. Почувства се сякаш е бил ударен от гръм. Анна придружаваше Найджъл ежедневно през последните три години. Той беше толкова щастлив от нейната компания, че дори не осъзна, че бракът на внука му е приключил. Джъстин добави безучастно: — Сега избирам да прекратя този брак и да бъда с жената, която наистина обичам. Не трябва да възразяваш, защото Анна също е подписала документите за развод. Скоро ще финализираме развода. — Какво?! Вече сте разведени?! — Найджъл беше бесен. Когато се изправи, едва не се срина. Джъстин се втурна напред, за да помогне на дядо си, но Найджъл го отблъсна ядосано. — Татко! Те още не са финализирали развода. Само са подписали документите. Не се разстройвай прекалено. Иначе ще получиш инсулт! — Грегъри се страхуваше, че хроничната болест на баща му ще се възобнови, затова побърза да успокои стареца. — По дяволите! Вече имам противна снаха. Защо не мога поне да имам внучка, която харесвам?! Джъстин замръзна, не знаейки дали да протегне ръка, или да пусне дядо си. Грегъри беше замесен без причина в гнева на баща си. — Искам Анна! Отидете и я намерете! Не мога да ям или да спя добре без Анна. Не искам никой друг да бъде моя внучка. Искам само моята Анна! — Колкото по-стар ставаше Найджъл, толкова повече се държеше като дете. Дори вдигна скандал. — Джъстин, защо не се обадиш на Анна и не я доведеш да види дядо си? — настоя Грегъри. — Дядо, безполезно е да се държиш така. Дори и да я помоля да се върне, за да те придружи сега, бракът ни е приключил. Няма начин да го продължа. Джъстин смяташе, че е по-добре да махне лейкопласта. Вместо да отлага новината, би било по-добре просто да каже на дядо си да спре да мисли за нея. С течение на времето зависимостта на дядо му от Анна ще избледнее. — Аааа! — Тялото на Найджъл затрепери и той падна назад. Този път Джъстин и Грегъри се изплашиха. Обадиха се на лекар и потърсиха лекарството на Найджъл. Джъстин се почувства безпомощен. Нямаше друг избор, освен да се обади на Анна. В резултат на това Джъстин чу само автоматичен глас, който казваше: „Набраният от вас номер не е в експлоатация.“ Анна изчезна и дори анулира телефонния си номер. — По дяволите! — Очите на Джъстин бяха зачервени от гняв и той стисна юмруци яростно. * От друга страна, всички висши ръководители на KS World Hotel бяха събрани пред главния вход, за да посрещнат новия си генерален мениджър. — Чух, че новият генерален мениджър е млада жена! — Не вярвам, че новият мениджър ще успее да обърне хотела. Последните четирима мениджъри не успяха да го направят. Или подадоха оставка, или бяха преместени. Как може една млада жена да обърне нещата? — Чух, че е дъщеря на председателя Уайът… — Председателят Уайът има толкова много съпруги. Предполагам, че този генерален мениджър е една от неговите неодобрявани незаконни дъщери. Защо иначе би изпратил дъщеря си да разчисти тази бъркотия? Всички се подсмихнаха. — Ето я! Новият шеф е тук! Най-добрият Rolls-Royce спря пред главния вход, последван от няколко Maybach от най-висок клас. Колоната беше доста впечатляваща. Когато всички видяха регистрационния номер „9999“, замълчаха за момент и задържаха дъха си. Първото нещо, което се видя, беше висок черен Louboutin. В следващата секунда зашеметяваща жена с невероятна фигура и буйна черна коса излезе от колата. Острите ѝ очи бяха студени, което накара тълпата да отвърне поглед. — Здравейте на всички. Бела разтвори розовите си устни и проблесна красива усмивка. — Аз съм вашият нов генерален мениджър, но не съм незаконна дъщеря. Съжалявам, че ви разочаровам! Веднага щом каза това, хората, които преди малко клюкарстваха за нея, бяха толкова уплашени, че се обляха в студена пот. Преди няколко минути Бела беше в колата, използвайки лаптопа си, за да хакне двете камери за наблюдение на входа на хотела.