Бела беше шокирана да види името на Джъстин на дисплея на Ашър. — Да отговоря ли? — попита Ашър. — Да! Ашър включи високоговорителя. — Господин Томпсън, жена ми при вас ли е? — попита Джъстин с дрезгав глас. Бела се ядоса, защото се подразни, че Джъстин я наричаше своя жена. — Господин Салвадор, моля, подбирайте думите си. Вече съм ви БИВША съпруга. — Анна Браун! Значи наистина си с него! — Гласът на Джъстин стана по-дълбок. — А къде другаде да бъда? Да стоя ли в твоята къща и да чакам да ме изгониш? Колко подло от негова страна! Изражението на Джъстин беше мрачно. — Спри да бъдеш толкова нетърпелива. Още не сме финализирали развода, така че все още си моя съпруга по име. Трябва поне да се грижиш за имиджа на корпорация „Салвадор“ и за собствената си репутация! — Ти внесе Розалинд в „Тайдвю Манор“, докато все още бяхме женени, и ме принуди да подпиша документите за развод. Джъстин, интересуваше ли те изобщо как се чувствам? Бела се изсмя презрително. — Винаги се отнасям към хората така, както те се отнасят към мен. Защо да се грижа за имиджа на компанията ти сега? В крайна сметка, аз се отказах от титлата си на съпруга на изпълнителния директор в полза на любимата ти Розалинд. Върви при нея, ако толкова се притесняваш за репутацията на компанията! Ашър повдигна вежди и отпи от чая си. Това беше истинската Бела Томпсън. Добре възпитаната и послушна съпруга, която никога не се оплакваше от нищо през трите години на брака си, беше просто персона, която тя създаде изключително за Джъстин. Въпреки че Ашър обичаше сестра си, каквото и да ставаше, той все пак предпочиташе, когато тя беше сила, с която трябва да се съобразяваш. За щастие, тази смела и безстрашна Бела се беше върнала. — Нямам време да споря с теб сега. — Гласът на Джъстин звучеше малко уморено. — Дядо е в болница и настоява да те види. Отказва да си вземе лекарството, докато не те види. Сърцето на Бела трепна. Въпреки че тя и Джъстин бяха поели по различни пътища, Найджъл беше мил с нея през трите години, в които тя остана със Салвадор. Когато Бела си тръгна, тя се отказа от всичко. Единственият човек, за когото тъгуваше, беше Найджъл. — Той е в болница KS, нали? Ще отида да видя дядо по-късно. След като затвори телефона, Бела въздъхна дълбоко с натежало сърце. — Бела, ще те закарам там — предложи Ашър. — Няма нужда. Отивам да видя дядо, не да провокирам Джъстин. Ако ме закараш там, конфликтът само ще се засили. Бела махна с ръце в беда. — Просто ще се закарам сама. В болницата Джъстин и Иън стояха на стража пред отделението на Найджъл. Бела забърза към тях. Не беше виждала Джъстин от няколко дни, но можеше да каже от пръв поглед, че е отслабнал. Помисли си: „По дяволите! Защо трябва да ме интересува? Няма нищо общо с мен дали е отслабнал или е напълнял! Не ме интересува дали ще умре!“ Двамата мъже вдигнаха поглед едва когато чуха щракането на високите ѝ токчета по пода. И двамата бяха изненадани, особено Джъстин. Почти не разпозна, че жената пред него е била негова съпруга в продължение на три години. — Господин Харис, как е дядо? — Бела дори не погледна Джъстин и се обърна само към Иън. — Госпожо, това вие ли сте? — Иън беше изумен и зададе особено тъп въпрос. Дамата пред него беше зашеметяваща, с изискан грим. Червените ѝ устни бяха невероятно секси, а тънкият ѝ черен костюм караше краката ѝ да изглеждат толкова дълги. Изглеждаше като голяма шефка. Брошката с рубинена пеперуда на гърдите ѝ също беше изключително ослепителна, но не засенчваше блестящите ѝ очи. Чак тогава Бела осъзна, че е забравила да се преоблече в бяла рокля и маратонки — типичното облекло за послушната Анна Браун — защото толкова бързаше. — Да, лично. Защо си толкова шокиран? Не ти ли харесва новият ми вид? — Не, не... Изглеждате много по-красива от преди! Също така изглеждате по-уверена и енергична, облечена така. — Иън изрази мислите си. — Наистина ли? Това може би е защото току-що се разведох. Бела се усмихна и добави: — Изкачих се от дупка и отново видях бял свят, така че, разбира се, ще изглеждам по-енергична. Красивото лице на Джъстин помръкна за момент. Той се почувства разочарован. — Ако си мислеше, че къщата ми е дупка, защо остана с мен три години? Казвал съм ти повече от веднъж, че си свободна да прекратиш договора. Можех да те заведа да видиш дядо по всяко време. Не е нужноше да се навърташ наоколо, сякаш излежаваш тригодишна присъда. Сърцето на Бела се сви. Това беше Джъстин Салвадор. Никой не можеше да го отклони от решенията му. Ако харесваше някого, щеше да се отнася към него като към съкровище. Ако не харесваше някого, щеше да го игнорира, независимо какво правеше за него. Бела се влюби до уши в този студен и дистанциран мъж. Цената, която плати за тази любов, също беше незабравима. — Обещах на дядо, че ще остана с теб три години, така че исках да спазя думата си. Но най-накрая си свободен, господин Салвадор. Отсега нататък можеш да доведеш всяка жена у дома и вече не трябва да се измъкваш тайно, за да се срещаш с любовницата си. — Бела се изсмя презрително, но все още изглеждаше великолепно. Джъстин почувства гърлото си да се стяга. Помисли си: „Защо тази жена е толкова двулична? Мислеше ли си, че може да бъде безразсъдна след развода ни? Но трябва да призная, че е много по-привлекателна с този свиреп характер, отколкото с кроткия си вид преди.“ Очите на Джъстин заблестяха с възхищение. — Джъстин! Бела се обърна назад и видя Розалинд и Шанън да идват забързано. Виждайки, че Бела е там, Розалинд изглеждаше малко враждебно, но бързо го скри зад прекрасна усмивка. — Защо си тук? — попита Джъстин изненадано. Веднага щом свърши да говори, Розалинд се хвърли в обятията му и обви ръце около кръста му. — Джъстин, защо не ми каза за такъв голям инцидент? Не ме ли смяташ за твое семейство? — Джъстин, не видя колко се притесни Роуз, когато чу, че дядо ти е приет в болницата. Дори повърна част от обяда си… — Шанън погледна племенницата си с безпокойство. — Защо си повърнала? Всичко наред ли е? — Очите на Джъстин бяха изпълнени с безпокойство. — Роуз винаги е имала проблеми със стомаха. Гади ѝ се всеки път, когато се страхува или е нервна. Ходила е при много лекари и всички казват, че не е сериозен проблем. Няма лечение обаче. — Шанън въздъхна. — Ще намеря лекар, който да лекува Роуз. Ако няма резултати, ще я заведа в чужбина, за да види специалист. — Гласът на Джъстин беше мек. Той обви ръце около кръста на Розалинд. Бела се изсмя презрително и си спомни времето, когато беше отишла сама в болницата заради стомашен грип. Потеше се обилно и изглеждаше много слаба и бледа. Но Джъстин дори не попита за нея. Оказа се, че Джъстин знае как да се грижи за хората. Но за него Бела просто не заслужаваше вниманието му. Розалинд се наведе по-близо до Джъстин и погледна Бела с лукава усмивка. Помисли си: „Почакай малко! Защо Анна изглежда така сега? Как стана толкова красива? Тази брошка с пеперуда беше последната работа на Алекса, най-добрият дизайнер на бижута в Орбия. Струваше 5 милиона долара! Как може това бедно селско момиче да си позволи такива луксозни бижута? Как може тази кучка да е толкова богата?!“ — Джъстин, нека Роуз те придружи да видиш дядо си. Роуз плака веднъж по пътя насам, защото беше толкова притеснена. — Шанън насърчи пасинка си да бъде с племенницата си и напълно пренебрегна бившата си снаха, която се беше грижила за тях в продължение на три години. Лицето на Бела беше студено. Вече не я интересуваше Джъстин, камо ли останалата част от семейство Салвадор. В този момент вратата на отделението се отвори. Секретарят на Найджъл, Мат Ъптън, излезе. — Господин Салвадор ме помоли да проверя дали е пристигнала внучката му по съпруг. Когато Розалинд чу това, изражението ѝ се вцепени и тя не можеше да скрие ревността си. — Тук съм, чичо Мат. — Бела пристъпи напред разтревожено. Тя беше притеснена за Найджъл, така че не си направи труда да поправи обръщението на Мат към нея. — Госпожо. — Мат направи учтив жест към отделението. — Моля, влезте с младия господин Джъстин. Бела влезе в отделението, без да каже нито дума. Джъстин стисна тънките си устни и я последва вътре. — Джъстин, изчакай ме… Розалинд искаше да го последва, но Мат я спря. — Съжалявам. Господин Салвадор покани само внука и внучката си по съпруг вътре. Той няма да види никой друг. Можете да си тръгнете.