В отделението, болнавият Найджъл моментално се оживи, щом видя Бела. Очите му светнаха. “Ана! Ела при дядо!” Бела смени ролята си за части от секундата и седна послушно до Найджъл. “Дядо, как се чувстваш? Имаш ли някакъв дискомфорт?” “Чувствам се много по-добре, сега като те виждам!” Найджъл хвана ръката ѝ и попита разтревожено: “Ана, този хулиган ми каза, че сте се развели. Вярно ли е?” “Да, дядо. Разведени сме.” Дългите мигли на Бела трепнаха и сърцето ѝ се сви. “Джъстин, ти си идиот! Защо би се развел с такава добра жена?! Ана е най-добрата!” Найджъл се опита да се изправи и изгледа Джъстин. Джъстин се тревожеше за здравето на дядо си и не смееше да отговори. “Дядо, моля те, не се ядосвай. Аз не исках да продължа този брак и Джъстин се съгласи.” Бела утеши Найджъл с мек глас и нежно потупа гърба на стареца. Джъстин беше шокиран, че Бела не се оплака на дядо му или не използва дядо му, за да му отмъсти. Помисли си: “Опитва ли се да използва нетрадиционен начин да завладее сърцето ми и да спаси брака ни? Мисли ли, че ще бъда привлечен от нея?” “Ана, тормозиха ли те вкъщи? Шанън ли се отнасяше зле с теб?” попита Найджъл с тревога. “Не, дядо. Просто имаме различни възгледи с Джъстин. Не се обичаме, така че е в интерес и на двама ни да поемем по различни пътища.” В ярките очи на Бела се появи намек за тъга. “Не обвинявай Джъстин. Имахме прекрасни спомени през последните три години и това е достатъчно. Не съжалявам за нищо.” Джъстин се намръщи, чувствайки вълна от смесени емоции. Не си спомняше да е имал хубави спомени с Ана. Дори не са имали сватба, когато са се оженили. Само са получили брачния си лиценз набързо по настояване на Найджъл. След това тя се е преместила в имението Tideview с малък куфар. Просто така тя е станала негова съпруга за три години. Наистина ли е имала прекрасни спомени с него? Вероятно е казвала точно обратното. “Ана… Направих ли грешка?” Очите на Найджъл се насълзиха, докато въздъхна разкаяно. “Наистина исках да бъдеш щастлива. Затова настоявах да се ожените. Не очаквах този хулиган да бъде толкова груб! Толкова съжалявам…” “Не казвай така, дядо. Всичко се случва с причина. Пуснала съм напълно миналото.” Бела пусна 13 години на увлечение. Само Бог знае колко я болеше. Джъстин беше решен да се разведе. Ако продължи да го тормози, само ще загуби достойнството си. Бела не искаше да се превърне в обидена жена само за да спечели сърцето на мъж. “Мат, донеси ми подаръка за рождения ден, който приготвих за снаха ми!” Мат бързо си сложи бели ръкавици и извади изящна кутия за бижута от червено кадифе. Той отвори кутията, за да разкрие изящна смарагдово-зелена нефритена гривна. Бела знаеше как да оценява съкровища, така че можеше да каже от пръв поглед, че този нефрит е антика, която е на поне сто години. “Дядо, това не е ли на баба…?” Джъстин беше зашеметен да види гривната. “Да, това е гривната, която подарих на баба ти, когато за пръв път започнахме да се срещаме. Това е семейна реликва, която е предавана от прадядо ти.” Докато Найджъл говореше, той взе гривната и я огледа на светлината. Погледът му омекна, докато продължи: “Баба ти ми каза, че това е любимата ѝ нефритена гривна сред всичките ѝ бижута. Надяваше се, че мога да подаря тази гривна на любимата си снаха. Сега, когато баба ти вече я няма, искам да я подаря на любимото ми момиче, Ана. Само тя заслужава това съкровище.” “Не, дядо! Това е твърде скъпо. Да не говорим, че вече не съм съпруга на Джъстин.” Бела отказа панически. “Дори ако ти и Джъстин вече не сте заедно, ти все още си единствената снаха, която някога ще призная!” Когато Найджъл видя отказа на Бела, той веднага се престори, че се ядосва и каза: “Добре. Ако не я искаш, просто ще я счупя!” “Не, не!” Бела набързо хвана вдигнатата ръка на Найджъл. Сърцето ѝ трепереше от страх. “Ще я взема, дядо! Благодаря ти.” “Това е моето момиче!” Найджъл плъзна гривната на китката на Бела. Бела имаше светла и гладка кожа. Прозрачният смарагдово-зелен камък направи кожата ѝ да сияе по-ярко. Джъстин никога не беше забелязвал ръцете ѝ. Сега, когато се взираше в гривната, той забеляза, че кожата ѝ е мека и светла. Изобщо не беше притъпена от гривната. Ръката ѝ наистина беше красива. “Хулиган, какво подари на Ана за рождения ѝ ден?” попита Найджъл ядосано. “Дядо, Джъстин ми подари незабравим подарък.” Джъстин тайно стисна юмруци и притисна тънките си устни толкова силно, че те побеляха. На рождения ѝ ден той наистина ѝ подари голям “подарък” - документите за развод. Джъстин си помисли: “Ана със сигурност е страхотна в това да ми се подиграва!” “Ана, ти и Джъстин наистина ли сте приключили? Не можете ли да се съберете отново?” Найджъл все още отказваше да се откаже. “Дядо…” Бела нежно хвана набръчканата ръка на Найджъл. “Ако наистина ме обичаш, трябва да ме подкрепиш и да ме оставиш да живея живота, който искам.” “Въх! След като се стигна до това, няма какво да направя. Имам само една малка молба. Можеш ли да изчакаш до 80-ия ми рожден ден, за да финализираме развода? Това е само леко забавяне…” Найджъл се постара да задържи Ана наоколо, защото изключително не му се искаше да се откаже от такава брилянтна снаха. “Дядо, това е неподходящо.” Джъстин се намръщи и проговори решително. “Защо е неподходящо? Подходящо ли е само ако доведеш онова момиче Розалинд при мен и ме принудиш да я призная за своя снаха на 80-ия ми рожден ден?! Розалинд и Шанън си мислят, че могат да правят каквото си искат, защото са те омаяли теб и баща ти! Могат да мечтаят!” Найджъл беше толкова ядосан, че удари леглото. “Ако все още ме уважаваш като свой дядо и искаш да живея още две години, по-добре стой далеч от тази кучка! Никога няма да я призная за своя снаха!” ...... Пред вратата Розалинд крачеше нервно напред-назад. Стисна зъби и затъпка краката си в гняв. “Спри да крачиш наоколо! Замайва ме само като те гледам.” Шанън разтри слепоочията си и поклати глава. “Трябва да бъдеш по-търпелива. Знаеш, че Найджъл не те харесва. Колко дълго ще може да диктува правилата, след като вече е с единия крак в гроба? Просто трябва да го изтърпиш за известно време и да запазиш сърцето на Джъстин.” “Да, но ако този старец не умре, не мога да се омъжа за Джъстин, защото този стар глупак никога няма да ме признае като част от семейство Салвадор!” Розалинд бързо си закри устата и се огледа нервно, когато осъзна, че се е изпуснала. “Навремето той също отказваше да ме приеме, но какво можеше да направи? В крайна сметка аз все пак се омъжих за Грегъри.” Шанън се възхищаваше на новия си маникюр. “Хората са емоционални същества. Джъстин е негов внук, така че докато Джъстин настоява за теб, не е нужно да те интересува какво мисли този старец.” Розалинд си помисли, че казаното от леля ѝ има смисъл и най-накрая се успокои. В този момент вратата на отделението се отвори. Мат изпрати Джъстин и Бела навън. Розалинд набързо скри коварното си изражение и пристъпи напред, изглеждайки кротко. Тя беше шокирана да види нефритената гривна на китката на Бела. Беше толкова красива, че не можеше да откъсне очи от нея. Беше толкова по-хубава от така наречената семейна реликва, която носеше в момента. Бела не носеше тази гривна, когато влезе в отделението. Кой друг би могъл да ѝ я подари, ако не този старец? Розалинд беше толкова ревнива, че едва успяваше да мисли трезво. Внезапно ѝ хрумна коварна мисъл. Тя застана пред Бела и се престори, че се подхлъзва. “Ах!” Розалинд искаше да се престори, че се е подхлъзнала и паднала върху Бела, за да може да измъкне гривната на Бела и да я счупи. Въпреки това, Бела присви очи и грациозно избегна Розалинд, така че Розалинд падна на пода. Внезапно Розалинд чу ясен звън. Гривната на Розалинд се беше счупила на две части.