Бела се върна в офиса. Сервитьорката, която току-що беше нейна марионетка, скочи на крака и се приближи към нея, краката ѝ все още трепереха. “Бях на смърт изплашена! Господин Салвадор е толкова красив! И има такъв силен чар, че лицето ми пламна, когато го видях. Обърках ли нещо, госпожице Томпсън?” “Не, свърши чудесна работа.” Бела ѝ подаде плик. “Ето, заслужи си го.” “Благодаря ви, госпожице Том