Това щеше да бъде моето обещание да продължа да живея и да прегърна една нова версия на себе си. Ивана видя решимостта ми и поклати глава. Тя ме посъветва: „Хайде, хапни нещо.“ Кимнах, и тя се отправи да приготви нещо за ядене. Междувременно събрах емоциите си и оправих външния си вид, преди да изляза от стаята. След яденето казах на Ивана: „Ще отида да взема дъщеря си.“ „Сигурна ли си? Защо не ос