Легнах в леглото и накрая заспах. Кошмарът ми се състоеше в това, че Матю и Мелани тормозеха Ава и мен. Събудих се плачейки, но не можех да освободя потиснатия си гняв и разочарование.
Чуруликането на птиците и утринното слънце постепенно успокоиха препускащото ми сърце. Когато се облякох и слязох долу, осъзнах, че не съм оценила спиращата дъха красота на това място. Знаех, че не трябва да пропуск
















