Бях почти приключила с приготвянето на храната, когато Матю се върна с дъщеря ни. Ава влезе, възкликвайки със сладкия си, детски глас: "Мамо, върнах се! Татко ме взе!" Очарователният ѝ глас докара сълзи в очите ми, но аз потиснах емоциите си. "Взех ти ананаси. Те са ти любимите, нали?" "О! Мамо, ти си най-добрата! Нямам търпение да ги ям." Тя изтича и се запъти към Матю, казвайки: "Татко, искам да ям ананаси!" "Можеш да хапнеш малко сега. Повече след вечеря, добре?" Матю си изми ръцете и ѝ подаде малко парче на нетърпеливото ни момиченце. След това се вмъкна в малката кухня и ме прегърна отзад. "Защо си приготвила толкова много храна?" Чувствах се ужасно, защото това някога щастливо семейство от трима души сега беше на ръба на разпадане. "Току-що се върна от командировка. Сигурно си уморен." Насилих се да се усмихна и попитах: "Зает ли беше днес?" Той измърмори нещо в отговор и сърцето ми веднага се сви. Игриво го побутнах с лакът. "Нареди масата и се приготви за вечеря." Интимните му опити ме отвращаваха. Чудех се дали си мисли за другата жена, когато ме прегръща. Когато приключих с готвенето, се усмихнах и попитах: "Искаш ли да пийнеш? Отдавна не сме пили и ми се пие чаша вино." Матю ме погледна въпросително. "Защо изведнъж ти се пие?" "Няма причина. Още ли ще излизаш?" Попитах, докато се обръщах да взема виното. "Щом съм приготвила толкова много ястия, трябва да отпразнуваме." Чувствах как сърцето ми се разбива на милиони парчета, докато говорех. Знаех, че Матю не понася добре алкохола, затова му налях малко, за да не събудя подозрение. След това си налях половин чаша и се наздравихме. След като започнахме да пием, станахме развълнувани и бъбриви. Престорих се, че съм в добро настроение, докато си спомнях за студентските ни години, за започването на бизнеса и за сегашния ни живот. Изглеждах толкова щастлива. Матю забеляза колко съм весела и си наля още една чаша вино, като ми напомни да не пия твърде много. В крайна сметка той изпи повече, отколкото можеше да понесе. Беше пиян, когато му помогнах да легне в леглото. След това се измих и сложих Ава да спи, преди да започна мисията си. Сърцето ми биеше лудо, защото за първи път от толкова години ровех из вещите му. Най-накрая осъзнах колко глупава съм била, че съм му вярвала. Претърсих джобовете и чантата му, но не намерих нищо ценно. Накрая намерих телефона му, но беше заключен с пръстов отпечатък. Тихо се приближих до него, опитвайки се да хвана ръката му, но той внезапно се обърна и ме хвана, гледайки ме с нефокусиран поглед. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите ми. "Искам вода", промърмори той. Изтичах да му налея чаша вода и му я подадох. След това той се свлече обратно на леглото и заспа дълбоко. Отключих и прегледах телефона му, но не намерих никакви съмнителни имена в историята на обажданията. Разпознах повечето от тях и изглеждаше, че много малко са жени, така че ги изключих. След това проверих WhatsApp-а му, само за да осъзная, че не е писал на много хора. Отворих разговора на първия контакт и видях съобщението от деня, в който се върна. "Разбра ли?" Бяха само тези четири думи без допълнителна информация. Не изглеждаше, че Матю е изтрил нещо. Щракнах върху профилната снимка на жената и исках да видя нейните публикации, но нямаше такива. Не можах да намеря никакви улики за това коя е изпращачката. Изглеждаше, че този човек е предпазлив. Матю ми каза, че е Мелани, но трябваше да го проверя. В неговите фотоалбуми имаше снимки на мен и Ава и две на Мелани. Освен това телефонът му беше чист. Дори сканирах телефона с приложение, но и там нямаше нищо подозрително. Цяла нощ се въртях, чудейки се как може да няма никакви следи. Предположих, че жената не е от компанията или от сградата. В противен случай рецепционистката нямаше да я нарече "г-жа Мърфи". Чудех се коя е тази друга жена и дали някога съм общувала с нея.