Останах неподвижна. Поведението му ме озадачи, но знаех, че са крокодилски сълзи.
Накрая той се изправи и каза: "Чакай тук, ще ти приготвя нещо за ядене." Не искаше да ми покаже лицето си.
Не ме интересуваха мислите му. Дори и да проявяваше такива емоции от време на време, образът ми за него нямаше да се промени. Не можех да се унижа до нивото на грубиян.
Знаех, че бързите действия са най-добрата
















