Възхищавах се на буйната зеленина, с пеещи птици и разцъфнали цветя. – Къде сме? – попитах тихо. – Утопия – отвърна той с пленителен глас. Обърнах се към високия мъж, който стоеше до мен. В негово присъствие се чувствах в безопасност. Сърцето ми се разтуптя, когато ме осени прозрение. Всеки път, когато бях с Атлас, чувствах как душата ми е привлечена към него. Губех се и исках само да го следвам.