Посещавала съм "Танум Корпорейшън" само веднъж, когато се преместиха в "Галар Тауър". Матю ме заведе там и наехме цял етаж, което ме изпълни с чувство на постижение. В онзи ден той ме прегърна, докато стояхме до прозореца от пода до тавана в офиса му, и каза нежно: "Благодаря ти, че ми помогна и промени живота ми. Повярвай ми, любов моя. Няма да мине много време и ще ти подаря тази сграда." Аз се засмях на думите му. А сега той се готвеше да разруши всичко това. Когато влязох в сградата, младата и привлекателна рецепционистка ме попита на кой етаж отивам и кого търся. Когато споменах името на Матю, тя ме огледа бързо и каза с усмивка: "Съжалявам, госпожо. Г-н Мърфи не е тук. Той излезе със съпругата си." Главата ми забуча, когато чух това. Въпреки че бях психически подготвена за това, отговорът й все още ме шокира. Стегнах хватката около чантата си, но гласът ми стана малко остър въпреки усилията ми да контролирам емоциите си. "Какво казахте? Сигурна ли сте?" Тя ме погледна объркано и отговори: "Да, разбира се. Попитахте за г-н Матю Мърфи от "Танум Корпорейшън" от 10-ия етаж, нали? Той излезе рано тази сутрин със съпругата си." Нейната увереност ме накара да потреперя. Изкуших се да попитам коя е съпругата на Матю. Ако друга жена е негова съпруга, коя съм аз? Въпреки това се сдържах и стиснах зъби. След това се обърнах и напуснах "Галар Тауър". Исках да си тръгна с достойнство и се надявах рецепционистката да е допуснала грешка. По този начин гордостта на Матю също щеше да бъде запазена. В крайна сметка се обадих на Джонсън Линк от маркетинговия отдел на "Танум Корпорейшън", за да потвърдя отново това, което току-що бях чула. Ръцете ми трепереха, но се успокоих, преди да попитам: "Здравей, Джон, Матю приключи ли със срещата си? Опитвам се да му се обадя, но той не отговаря. Започвам да се притеснявам малко." Джонсън беше един от високопоставените ръководители в "Танум Корпорейшън", така че щеше да знае дали има среща. Като чу въпроса ми, той изглеждаше малко озадачен. "Среща? Днес няма среща, г-жо Мърфи. Г-н Мърфи е навън." "О", успях да кажа само, преди да затворя. В този момент ме обзе чувство на безсилие. Напрегнатите ми нерви се сринаха и усетих, че коленете ми се подкосяват. Беше като цялата ми енергия да се е изпарила, оставяйки ме изтощена. Ръката ми, която държеше телефона, трепереше неконтролируемо. Дори не можех да събера смелост да се обадя на Матю и да го попитам къде е. Имаше ли изобщо нужда да питам? Дори и да го направех, той просто щеше да ме излъже отново. Вече не знаех как да се доверя на каквото и да е, което би казал. Той безсрамно се разхождаше из "Галар Тауър" с друга жена, карайки всички да вярват, че другата жена е негова съпруга. Тази жена можеше свободно да влиза и излиза, да стъпва в компанията, която бях изградила самостоятелно, и да се радва на привилегии, които трябваше да бъдат мои. Чувствах се изгубена, докато стоях на улицата сред тълпата, а той никъде не се виждаше. Той приличаше на пясък, изплъзващ се през пръстите ми. Колкото повече се опитвах да го хвана, толкова по-бързо се изплъзваше. След като обмислих нещата, разбрах коя е тази "г-жа Мърфи" всъщност. С тази идея наум събрах сили да помръдна треперещите си крака и спрях такси. Щом стигнах до вкъщи, отидох до близкия пазар и купих много от любимите ястия на Матю. Дори избрах малко ананаси, които Ава обичаше. Щях да го чакам да се прибере вкъщи. Докато бях заета с домакинска работа, мислех за следващата си стъпка. Винаги съм смятала, че времето минава твърде бързо, но този път беше различно, тъй като сякаш се проточваше безкрайно. Когато настъпи вечерта, събрах смелост да се обадя на Матю и да го попитам къде е, преди да му кажа да вземе Ава. Той веднага се съгласи.