Усмихнах се горчиво, отговорих: „Добре“ и затворих. В моите очи Ивана се беше превърнала в коварна жена. Преструваше се на искрена, когато ме съветваше да помисля за ценностите си, а сега ми се подиграваше пред съпруга ми. Най-накрая осъзнах колко непредсказуеми могат да бъдат хората. Не е чудно, че се опита да ме сондира, твърдейки, че е видяла Матю. Стана очевидно, че е заради угризенията на съвестта ѝ. Матю беше казал, че отдавна не е виждал Ивана. Бях съкрушена, че ме е излъгал така. Вложих се в Ивана и Матю в този непознат град и те ме предадоха. Вече не знаех на кого да вярвам. Продължих да се взирам през прозореца, преди да се обадя на Матю. Както подозирах, отговорът му съвпадна с този на Ивана. Бях възмутена и се втурнах към кафенето, но телефонът ми звънна, когато влязох. Получих обаждане от учителката в детската градина, която каза, че Ава е паднала от пързалката и е откарана в болница. Новината ме ужаси и бързо хванах такси до болницата. По пътя се обадих на Матю, за да го информирам за инцидента с Ава. Той и аз пристигнахме в болница "Кинейн" почти едновременно. Намерихме Ава да плаче в спешното отделение с драскотина на челото. Лекарят ни каза, че има леко сътресение, тъй като е повърнала след падането. Предложиха също да я задържат в болницата за наблюдение. Учителката, отговорна за Ава, беше уплашена и плачеше, докато гледаше виновно Матю. Директорката също беше там и се извиняваше многократно. Въпреки че Матю изглеждаше недоволен, той запази самообладание и попита директорката за нараняванията на Ава. Директорката каза, че момче е бутнало Ава от малката платформа на пързалката. Това, което чух, ме ужаси, защото знаех, че пързалката е висока поне метър и половина. „Въобще грижите ли се за децата в училището си?! Като родители ви се доверяваме с децата си, а ето какво се случва?!“ Не можех да понасям некомпетентността им и им се развиках. Избухването ми шокира Матю, тъй като никога не ме беше виждал толкова истерична. Дори Ава се уплаши и потръпна, докато продължаваше да плаче. Матю ме успокои, докато директорката виновно се занимаваше с административните процедури в болницата и уреди болнична стая за Ава. След като лекарят беше уредил всичко, Ивана ми се обади и ме попита къде съм. Предположих, че знае какво се е случило. Независимо от това, все пак ѝ казах, че Ава е паднала и е хоспитализирана. Скоро след това Ивана се втурна в болницата и разтревожено попита за Ава. По ирония на съдбата, Матю също беше в отделението. Двамата изглеждаха спокойни, въпреки че видях едва доловима размяна на погледи между тях. Матю дори изглеждаше малко нервен. Въздържах се да реагирам и се престорих на невежа. След това попитах Ивана: "Вече приключи ли срещата ти?" "Да. Не беше нищо важно." Ивана пренебрегна въпроса ми и попита: "Обади ли се за нещо?" "Нищо. Просто ми беше скучно. Матю каза, че не те е виждал от доста време, затова помислих да те поканя на обяд", казах аз, наблюдавайки я внимателно. Тя ме погледна и спокойно отговори: "Боже! Ако искаш да ядеш, изчакай, докато Ава е добре. Ще почерпя цялото ти семейство с голям обяд." След това погали главата на Ава и попита: "Добре ли е, Ава? Ще ти купя каквото искаш, когато се оправиш." Ава примигна и кимна с нацупено изражение. Главата ѝ беше подута от падането и ми беше ужасно жал за нея. Инстинктивно отблъснах ръката на Ивана, ядосана от опита ѝ да си осигури позицията на "мащеха". Дали вече планираше да заеме моето място? Дори не смятах да ѝ давам тази възможност. Ивана усети дистанцираното ми отношение и изглеждаше изненадана, като ме попита меко: "Има ли нещо?"