Ничие гледна точка: Кен отвори очи. "Къде съм?" попита той сам себе си. След това се изправи и се огледа. "Изглежда, че съм в парка." каза си той. Гледна точка на Кен: Проверих всяко същество тук, в този парк. Ние наистина приличаме на тях в човешката си форма, но те са истинските. Значи, тук е вечер, а? Продължих да вървя, но исках да попитам за това конкретно място. Приближих някого, тя е дама, която продава сладолед. О, сериозно? Зима е, но тя продава сладолед. "Къде съм?" попитах я. Тя ми се усмихна. "Намираме се в парк Ретиро, Мадрид, Испания." отговори тя. Само кимнах. А, Испания, чувал съм, че на това място рядко вали сняг. Но защо вали сняг? Поклоних се на нея и продължих да се разхождам. Мисля, че стигнах до града. Тук е много красиво. Реших да скачам по сградите. Тук е много красиво. Значи, това място се нарича Гран Виа. Просто чух от някои хора. Ние, върколаците, имаме силно усещане за всичко. Реших да си почина и седнах на върха на една сграда. Но тогава видях едно малко момиче. Изглежда, че ще тръгне по средата на пътя. Нейната играчка топка просто се затъркаля там. О, това момиче ще бъде убито! Тя ще бъде ударена от кола! Този шофьор може да не вижда ясно пътя поради силния сняг! Реших да полетя там и да я спася, като я хвана и я отнеса от пътя. Тя плачеше непрекъснато, но трябваше да го направя, тя е твърде малка, за да умре. След това я оставих в парка. Там има пейка. Нося си шапката, за да не види лицето ми. Просто не искам. Тя седна там и спря да плаче. Обърнах се и след това вдигнах дясната си ръка като знак, че трябва да си тръгна. "Благодаря ти, че ме спаси!" извика тя. Спрях, но не се обърнах към нея. Само се усмихнах и след това я оставих там. Изглежда, че съм герой, а? Ничие гледна точка: Кен остави малкото момиче в парка. Кен се разходи и се скри някъде. Той иска да се увери, че малкото момиче ще бъде в безопасност, преди да се върне в нашия свят. Той я наблюдава и след това тя хваща телефона си. "Изглежда, че се обажда на родителите си." помисли си Кен, докато я наблюдаваше. След няколко минути родителите й пристигнаха и малкото момиче беше прегърнато от родителите си. Кен се усмихна и след това напусна района. След това видя езеро, но то е замръзнало и провери отражението си там. Той вижда своята върколашка същност. Той вижда себе си в отражението, защото е пълнолуние. Той погледна към небето и луната беше пълна и супер ярка. Но е кървава луна. "Луната е червена." промърмори Кен. На Кен му стана скучно и се върна в града. Купи си храна и пи бира там. Светът на върколаците е почти същият като човешкия свят, така че е просто нормално за Кен. След като се нахрани, реши да се навърта наоколо, но се умори. "Искам да спя и да се прибера вкъщи. Но как?" попита той сам себе си. След това се огледа и се върна в парка. След това видя стар кладенец там. Той зяпна и след това осъзна, че това може да е пътят обратно. "Най-накрая!" каза той и се усмихна. Той скочи в кладенеца. След няколко минути той се върна в света на върколаците. Той се изправи и след това много кралски гвардейци бяха разпръснати наоколо. "Какво става тук?" промърмори той. Кен се чуди защо. "О, Кен! Ваше височество!" извика някой и всеки кралски гвардеец се приближи до Кен. На Кен му се стори толкова странно. "Липсваш от 2 дни!" каза един от тях с притеснено лице. Кен наклони глава. "Какво? 2 дни? Отсъствах само 4 часа!" отговори Кен. След това беше завлечен от кралските гвардейци. "Негово величество те търси." каза един от тях със сериозно лице. Кен въздъхна. "Сериозно, това е толкова странно." помисли си той. Кен пристигна в техния замък. Крал Кайзер, неговият баща, седеше на трона си. Кен беше завлечен пред него. "Татко, съжалявам." Кен се поклони пред него. Баща му го гледаше ядосано. След това той затръшна с крак и се изправи. "Търсихме те и ти просто беше в човешкия свят, разхождайки се? Можеше просто да ни кажеш, Кен!" скара му се той. Кралят дръпна косата си с две ръце поради разочарование и след това седна отново. Рен ги наблюдаваше мълчаливо отзад, криейки се. Кен се изправи от поклона, "Беше неочаквано, татко. Някой ме преследваше, просто трябваше да избягам." обясни Кен, но се чувстваше толкова виновен. Баща му, крал Кайзер, просто въздъхна. Но някой пристигна и се поклони на краля. Тя спря до Кен. "Ваше величество, аз съм тук, защото Негово височество Кен се намеси в нещо в човешкия свят." каза този някой. "Жътварю? Защо си тук?" попита крал Кайзер и беше толкова изненадан. Кен зяпна. "Жътвар?" помисли си Кен. След това тя погледна крал Кайзер. "Негово височество Кен се намеси в смъртта на човек в Мадрид, Испания." каза жътварят. След това тя грабна нещо и то изглеждаше като бележник. "На това малко момиче вече беше определена датата на смъртта й, но Негово височество я спаси и се намеси. Това е нарушение, върколаците не трябва да се намесват в човешкия свят, особено в смъртните случаи." каза жътварят. Очите на Кен се разшириха. Неговите очи и очите на краля се срещнаха. Той поклати глава. "Татко, не знаех за това! Просто спасих живота й! Твърде е малка, за да умре!" извика Кен. Крал Кайзер се изправи. "Какво ще се случи със сина ми тогава?" попита той жътваря. Жътварят погледна Кен. Кен бавно я погледна. "Той трябва да бъде убит сега. Това е за размяната, тъй като той спаси някой, който трябваше да умре. И отново, върколаците не трябва да се намесват в нищо в човешкия свят." каза жътварят. "Не!" извика Кен. "Има ли нещо, което можем да направим? Ще ти платя или ще ти дам всичко, което искаш!" Кралят се опита да преговаря. "Добре, тъй като искам малко тръпка. Негово височество Кен ще бъде прокълнат. След 15 човешки години той трябва да започне да живее в човешкия свят и да си намери партньор. Да накара този човек да се влюби в него и след като този човек е 100% влюбен в него, той трябва да я убие, иначе ще отнема живота на Негово височество Кен." каза жътварят.