Кен започна тренировките си с министър-председателя Дийн. "Ваше височество, трябва да завършите всички курсове в рамките на 30 минути," инструктира министър-председателят Дийн. Кен вече се потеше. Беше в курса по вдигане на тежести. "Само за 30 минути ли?" попита той, запъхтян. Министър-председателят Дийн кимна. Кен изръмжа и се трансформира в своята върколашка форма. Дрехите му се разкъсаха. Беше много бърз и решителен. Той завърши всичко в рамките на 5 минути. Министър-председателят Дийн плесна с ръце. "Отлична работа, Ваше височество," поздрави Кен с усмихнато лице. Кен също се усмихна, все още във върколашка форма. Тогава някой пристигна. Човек. Очите на Кен се разшириха. "Готов ли съм да убивам сега?" попита той себе си в мислите си. Министър-председателят Дийн се приближи до Кен и хвана раменете му. "Ваше височество, от рано бъдете безсърдечен. Трябва да сте способни да убивате, за да успеете," посъветва министър-председателят Дийн Кен. Кен отвърна поглед и затвори очи. "Защо е толкова трудно!" помисли си той. Лицето на баща му се появи в съзнанието му. Дори предишните думи на Рен към него, съзнанието му му даваше ретроспекции. Той отвори очи и те станаха червени. Той скочи към човека и го уби с един замах на дясната си ръка с нокти. Кръвта се разплиска и беше мигновено. Министър-председателят Дийн се усмихна широко. "Вие сте бърз ученик, Ваше височество." Кен не можеше да повярва какво направи. Дори не отговори на министър-председателя Дийн. Кен се върна в човешката си форма и беше гол. Бавно вдигна ръцете си и погледна кървавата си длан. Дясната ръка е пълна с кръв, лявата няма нищо, тъй като използва дясната си ръка. "Аз го направих," промърмори Кен. Кен трепереше. Кралска прислужница се приближи до него и му подаде халат. Той я изгледа ядосано, след което облече халата. След това избяга много бързо и напусна района. Той избяга много бързо и скочи много високо, докато напускаше замъка им. Отиде в бар, седна сам и пиеше бири. "Кен, защо изглеждаш толкова проблематично?" подигра му се някой. Този някой се приближи към Кен и след това седна до него. "Едно червено вино, моля," поръча този някой. Кен дори не го поглеждаше. Не можеше да спре да пие. Този някой го погледна. "Току-що убих двама човека от човешкия свят. Имахме сделка, но те не я изпълниха," започна той. След това червеното му вино беше сервирано от баристата. "О, благодаря," благодари той на баристата. Очите на Кен се разшириха. След това го погледна. "Защо си тук, Паз? Дори не сме приятели и толкова много те мразя. Спри да се преструваш, че си приятел!" студено изрече Кен. Паз се засмя. "Хаха. Знам, нали? Просто се чувствам толкова удовлетворен, като виждам лицето ти в момента. Току-що чух някои слухове за теб." Кен хвана челюстите на Паз и го погледна в лицето. "Махай се! Или ще те убия!" каза той и гледаше ядосано Паз. Паз махна ръцете на Кен от челюстите си и се изправи. "Уау, ти се промени. От мързеливо добро момче върколак, ти стана безсърдечен върколак чудовище," отговори Паз, усмихвайки се на Кен. Той се обърна от Кен, "Добре, ще се върна в човешкия свят и ще продължа да живея там. Търся някого, обаче," каза Паз. Кен изви устни и отпи отново от бирата си. "И живея много комфортен живот там. Аз съм супер богат главен изпълнителен директор там," добави Паз. Той вдигна дясната си ръка и я махна. "Чао, Кен." След това напусна бара. "Да, прав си, Паз. Аз вече не съм старият Кен," промърмори Кен. Кен се изправи и напусна бара. Той реши да отиде в парка, където се намира порталът към човешкия свят. Той се приближи до кладенеца и седна там, без да гледа към кладенеца. "Това е причината, поради която съм проклет." Той обърна тялото си и реши да влезе отново в човешкия свят. Пристигна там и беше на различно място в сравнение с местоположението от последния път. Пристигна в някакъв оживен район в Мадрид, Испания. Разходи се наоколо. "Чудя се къде е това дете сега. Заради нея, аз страдам," помисли си Кен. Умори се и седна на пейка. Гледаше хората, пресичащи улицата, лентите и т.н. Той пое дълбоко въздух. "Трябва да убия човек след 15 години," каза си той. След това избяга много бързо и скачаше наоколо. Спря на върха на много висока сграда и се трансформира в своята върколашка форма, виейки под пълната луна. Кен се върна в света на върколаците. Той се върна в човешката си форма и се върна в замъка им. Видя Рен да седи на голям диван в хола им. Кен реши да не го поздравява. Просто мина покрай него, без дори да го погледне. "Кен," го повика Рен. Кен спря, без да се обръща. "Чух, че си убил човек по време на тренировката си. Не очаквах, че ще направиш това толкова рано," започна Рен разговор. Рен гледаше гърба на Кен. Кен се обърна и погледна в очите на Рен. "Да, Рен. Предполагам, че вече съм способен да убивам тогава," отговори Кен на Рен и му се усмихна. Рен му се усмихна. "Браво, братко мой. Просто се увери, че няма да разочароваш баща ни, защото ти си му любимец," саркастично каза Рен. Кен стисна зъби. "Знам, че те боли, Рен, но не съм аз виновен, че съм негов наследник. Първоначално не го исках, но избрах да накарам баща ни да се гордее," отвърна Кен. Рен се изправи и се приближи до Кен. Той се приближи и лицата им бяха много близо едно до друго. "Никога не си мисли, че си по-добър от мен, защото това никога няма да се случи. Просто имаш късмет," прошепна Рен и след това се отдалечи от Кен. Рен тръгна право и мина покрай него. Кен се обърна и изгледа ядосано Рен. "Не! Грешиш! Ще докажа, че баща ни взе правилното решение, като ме избра за негов наследник!" самоуверено извика Кен. Рен спря да върви и се усмихна. "Късмет, братко мой," каза Рен, без да гледа Кен. Кен изгледа ядосано Рен и се почувства по-решен да стане най-силният върколак и да не разочарова баща си.