## Глава 8: Експлозията От гледна точка на неутрален разказвач: Мадлен протегна ръка на Аманда. "Аз съм Мадлен, приятно ми е да се запозная и с теб." Мадлен се представи и се усмихна на Аманда. Аманда й отвърна с усмивка: "Благодаря ти." Джема усещаше, че атмосферата е толкова добра. Усмихваше се, докато ги наблюдаваше. "Добре, момичета, моля ви, погрижете се добре за Аманда, аз ще отсъствам за малко." Джема каза и напусна стаята. Затвори вратата и се отдалечи от коридора на стаята им. Мили повдигна вежда и скръсти ръце. Тя се втренчи в Аманда. "Хей, тук имаме само 4 легла! Ще спиш ли на пода?" Попита тя саркастично. Нанси и Кат се засмяха много силно. Аманда току-що осъзна, че няма допълнително легло. "Джема знаеше ли, че имаме само 4 легла тук?" Помисли си Аманда. Мадлен хвана ръката на Аманда. "Тя ще спи с мен. Леглото ми е доста просторно, така че предполагам, че ще се поберем." Каза Мадлен и след това погледна Аманда. "Нали?" Изрече тя и намигна на Аманда. Аманда я погледна и се усмихна. "Мадлен е наистина мила. Радвам се, че имам някого тук." Помисли си Аманда. Мили изви устни и си обърна косата. "Все ми е едно!" Извика тя и се почувства толкова раздразнена. Тя се приближи до Аманда и я блъсна с рамо. Нанси и Кат я последваха и след това завъртяха очи в един глас. Трите напуснаха стаята. Аманда ги изгледа ядосано. "Тези момичета са толкова гадни." Помисли си тя. Мадлен сложи ръка на Аманда. "Не им обръщай внимание, ще ти помогна с багажа и да оправим леглото си, добре?" Каза Мадлен, усмихвайки й се. Аманда се почувства наистина топло към Мадлен. Тя се чувстваше наистина щастлива. След като оправиха всичко. Мадлен и Аманда решиха да излязат. Мадлен направи обиколка на Аманда из сиропиталището. Но тогава чуха нещо от говорителите в коридора. "Момичета, имам съобщение. Моля, отидете в аудиториумната зала." Съобщи Джема. Мадлен и Аманда спряха за малко. "О, чудя се какво ли ще е това?" Зачуди се Аманда. Мадлен хвана ръката й. "Вероятно някой пак ще бъде осиновен." Отговори Мадлен. В аудиторията Аманда и Мадлен седнаха отзад. Джема беше на сцената и държеше микрофон. Имаше презентация. Имаше голям екран зад Джема и тя обсъждаше нещо. "Това са г-н и г-жа Райт." Каза Джема и показа лицата им в презентацията. "Те са много влиятелно и милиардерско семейство." Продължи тя. Но тогава всички момичета започнаха да пищят и се чувстваха толкова развълнувани. "Те се свързаха с нас и искат момиче за своя дъщеря. И така, нашата администрация реши да изпрати най-доброто ни момиче сирак при тях." Съобщи тя с широка усмивка. Джема продължи презентацията и всички бяха изненадани. "Това е Мадлен. Те не са виждали нейни снимки, защото искат да се срещнат лично с нея. Те ще отидат в нашето сиропиталище утре." Мадлен беше толкова шокирана и очите й се разшириха. "Уау, това съм аз." Зяпна тя. Аманда я погледна и се усмихна. "Толкова се радвам за теб, ще имаш ново семейство." Мадлен кимна на Аманда. "Все пак ще те посетя тук, Аманда." Каза тя на Аманда. Двете момичета бяха наистина щастливи. Мадлен се чувстваше толкова развълнувана и не можеше да повярва, че тя е избраната. Вечерта те се върнаха в стаята си след вечеря. Мили и нейните приятелки също бяха там. Всички лежаха на леглата си. Аманда и Мадлен спяха една до друга. "О, е, Мадлен сигурно е щастлива, защото ще бъде осиновена от милиардер." Мили умишлено ги подигра. Тя лежеше на втория етаж на двуетажното легло, с лице към Аманда и Мадлен. Те бяха на долния етаж. Мили гледаше Мадлен и Аманда, позиционирайки тялото си настрани, с лице към тях. "Това е сигурно. Аманда също трябва да е щастлива сега, защото ще има леглото на Мадлен тогава. Хахаха!" Нанси също ги подигра и се засмя злобно. Тя притежаваше горния етаж от двуетажното легло на Мили. Мадлен вече беше заспала. Аманда все още беше будна и слушаше подигравките им. "Защо тези момичета са толкова гадни? Толкова ли са отегчени?" Помисли си Аманда. "Но ако Мадлен си тръгне, Аманда няма да има никакви приятели. Хахаха!" Мили се засмя много силно. Аманда не издържа повече. Стана от леглото и се приближи до Мили. "Ей, можеш ли просто да млъкнеш? Вече е късно!" Извика Аманда, стояща до леглото на Мили. Мили слезе от леглото си и застана пред Аманда. "Ей, аз съм по-голяма от теб! Трябва да проявяваш уважение!" Извика Мили в отговор и посочи Аманда. "Ти си тази, която е неуважителна, ние вече спим тук, но ти си толкова шумна! Толкова досадно грозно момиче!" Аманда започна да обижда Мили, защото беше толкова ядосана на нея. "Какво? Грозна? Как смееш!" Мили се почувства засрамена. Тя започна да атакува Аманда и я дръпна за косата. Аманда също я дръпна за косата и те започнаха котешки бой. Тогава Мадлен се събуди и спря Аманда и Мили. Тя прегърна Аманда. "Хей, Мили, моля те, спри да тормозиш Аманда! Ще те докладвам на госпожица Джема!" Мадлен заплаши Мили, за да спре да тормози Аманда. Мили стисна зъби и просто се върна в леглото си поради разочарование. "Да се връщаме да спим, Аманда." Каза Мадлен, докато оправяше косата на Аманда. На следващия ден всички бяха облечени с фланелките си. Имената им бяха написани там. Мадлен оправяше нещата си, опаковаше. Аманда просто седеше на леглото. "Ще ми липсва Мадлен, но тя го заслужава. Радвам се за нея." Помисли си Аманда. Мадлен се приближи до Аманда и свали фланелката си. "Ето, нека разменим нашите." Аманда се усмихна и след това свали своята. Те облякоха фланелките си една на друга. Искат да ги имат като спомен. За кратък период от време те станаха най-добри приятелки. Прегърнаха се. Всички бяха събрани във фоайето. Искаха да посрещнат влиятелното семейство по голям начин. Джема го организира, но тя съобщи нещо. "Добре, трябва да тръгна първа. Ще се срещна с тях и ще се върнем по-късно." Съобщи тя щастливо. "Колко време ще отсъстваш?" Попита Мили. "Само за 30 минути." Отговори тя. Джема напусна сиропиталището. Всички останаха във фоайето. Мили се приближи до Аманда. "Аманда, имам молба. Добре ли е?" Попита тя. Аманда я погледна. "Какво има?" Попита тя. "Моля те, помогни ми да намеря партньора на обецата си. Липсва. Изгубих я отвън." Помоли Мили. Аманда просто кимна. "Значи, трябва просто да изляза и да я потърся?" Аманда се опита да потвърди. Мили кимна. "Да, моля те. Толкова съжалявам за снощи, между другото." Аманда вдигна палец и това означаваше, че ще й помогне. Аманда напусна сградата на сиропиталището и каза на Мадлен, че ще се върне по-късно. Мили и Нанси се смееха мълчаливо. "Аманда е толкова глупава. Няма такова нещо. Хахаха, просто търси напразно и няма да можем да те пуснем да се върнеш тук. Ще заключим вратата по-късно." Помисли си Мили. Аманда се опитваше много усилено да намери обецата. "Не знам защо все още помогнах на това гадно момиче. Но тя се извини и изглеждаше, че е наистина важно за нея." Помисли си Аманда, но тогава... "Уау!" Аманда зяпна и спря да се движи. Очите й се разшириха. Сградата на сиропиталището избухна, но тя вече беше в безопасна зона, но все още можеше да види сградата. Тя бавно се обърна. Не можеше да повярва на това, което виждаше. Почувства се толкова съкрушена и започна да плаче. Тя изтича към сградата, но видя познато същество. Очите й отново се разшириха и тялото й започна да трепери. "Този върколак!" Помисли си тя.