Гледна точка на Аманда: Днес е осмият ми рожден ден, вкъщи сме. Живея с татко и мама. Седя сега на дивана и ги чакам. Мама е толкова заета да приготвя кутиите ни за обяд. Татко е навън, подготвя колата ни. Усмихнах се и си представих какво ще се случи по-късно. Толкова съм развълнувана да отпразнувам осмия си рожден ден с тях! "Аманда, тръгваме!" - извика ме мама. Станах от дивана и я последвах. Излязохме. Тя заключи входната врата. Татко се качи в колата. Мама седна отпред. Аз съм на задната седалка. "Толкова съм развълнувана да отидем на пикник!" - изпищях щастливо. Мама ме погледна и се усмихна. "Честит рожден ден, моя Аманда." - поздрави ме тя с красивата си усмивка. Кимнах. "Благодаря ти, мамо!" Татко също се усмихна, виждам го в огледалото. След час пристигнахме в парка. Излязох от колата и започнах да тичам наоколо. Толкова съм развълнувана! След това седнах под едно голямо дърво. Мама и татко вървят заедно, носят кутиите ни за обяд и виждам кутията с тортата. Със сигурност е моята торта за рожден ден! Толкова съм щастлива днес! Сега седим заедно под голямото дърво. Мама започна да пее песничка за честит рожден ден. Пяхме заедно, като пляскахме с ръце. Издухах свещичките на тортата и си намислих желание. Моето желание? Просто искам да съм щастлива със семейството си. Излапахме всичко и когато приключихме, се върнахме в колата. "Къде отиваме, татко?" - попитах, докато си слагах колана. Той ме погледна и отговори: "Ще ти купим подарък за рождения ден!" Когато пристигнахме в мола, те ме питаха какво да ми купят. Просто се огледах и една топка привлече вниманието ми. Взех я и я докоснах. Изглежда подскачаща. Опитах се да я дриблирам и е наистина добра! Татко ме видя, приближи се до мен и се наведе, за да ме достигне. "Аманда, искаш ли я?" - попита ме той. Кимнах му. Той се усмихна и я взе. "Ще ти купя тази, добре?" Усмихнах се и кимнах два пъти. "Да, моля!" След това го прегърнах. "Благодаря ти, татко! Толкова съм щастлива!" Татко купи топката. Мама и татко ме гледаха, докато си играех с новата си топка. Не знам защо съм толкова привлечена от тази топка! След това отидохме на кино и гледахме комедиен филм заедно. Беше наистина забавно. Мама и татко се смееха безспирно. Аз просто ги гледах. Мама и татко седяха заедно. Аз седя до мама. Толкова е хубаво да ги гледам. Искам това никога да не свършва. След филма решихме да излезем. Трябваше да пресечем пътя, защото татко беше паркирал колата ни далеч от мола, защото паркингът на мола беше пълен, когато пристигнахме. Стояхме до много хора. Чакаме стоп сигнала. Гледах стоп светлината, докато дриблирах с топката си. Но тогава... "Ъ?" - ахнах. Топката се изплъзна от ръката ми. Моята топка се затъркаля на пътя. Гърдите ми се свиха. "Не!" - изкрещях. Толкова е ценна за мен! Не може да бъде повредена! Безразсъдно пристъпих напред, за да взема топката, без да осъзнавам действието си. Видях бяла кола да се приближава към мен. Затворих очи. Но... Какво става? Бавно отворих очи и бях носена от някакъв човек. Не мога да видя лицето му, той е с шапка. Огледах се и осъзнах нещо странно. Летя ли? Започнах да се плаша. Плаках много. Не знам какво се случва. Моля ви, спасете ме, мамо и татко! След няколко секунди пристигнахме в парк Ретиро. Видях пейка там и реших да седна там. Избърсах сълзите си и го погледнах. Опитвах се да видя лицето му, но е толкова тъмно и той е с шапка. Той се обърна и след това вдигна дясната си ръка. Казва ли ми сбогом? Маха ли ми, казвайки ми, че ще ме остави тук сама? Но въпреки това, той спаси живота ми! Не знам дали просто халюцинирам. Но искам да му благодаря от цялото си сърце. "Благодаря ти, че ме спаси!" - изкрещях. Той спря да ходи. Но след това продължи да напуска парка. Поех дълбоко въздух. Надявам се, че мама и татко са добре. Взех телефона си и се обадих на мама. Мама хлипаше, когато отговори на обаждането ми. Вече бяха в колата и ми казаха, че са наблизо. Просто ги чаках да пристигнат. След няколко минути те пристигнаха тук. Видях ги отдалеч и тичаха към мен. Когато се приближиха до мен, ме прегърнаха и аз ги прегърнах в отговор. Изглеждаха толкова притеснени! Но не ме попитаха как съм оцеляла при инцидента. Бяха толкова щастливи, че сме отново заедно. "Дъще моя, беше толкова опасно. Моля те, не прави това отново." - хлипаше мама, докато ме прегръщаше. Потупах я по гърба. "Обещавам ти, мамо, няма да го направя отново." Татко се отдръпна от прегръдката и се изправи. Погледнах го и той държеше моята играчка топка. Очите ми се разшириха. "Как?" - попитах. Не можех да повярвам, че моята топка е оцеляла от тези коли! "Колите спряха, когато изкрещяхме името ти. Но за наша изненада, ти беше изчезнала. Беше само топката и тя беше останала невредима!" - обясни татко, докато плачеше. "Татко..." - промърморих. Мама все още ме прегръщаше. Но наистина се чудех защо не ме питат как съм оцеляла при инцидента. Мама се изправи и ме хвана за ръка. "Да тръгваме ли?" - попита ме тя, като ме гледаше в очите. Кимнах и напуснахме парка заедно. В колата не можех да спра да мисля за това, което се случи по-рано. Кой е той? Дори човек ли е? Беше ли това дори реално? Или беше просто сън? Объркана съм. Но съм наистина благодарна, че ме спаси. Надявам се да се срещнем отново, искам да му благодаря отново по по-подходящ начин.