— Какво? — Кен зяпна. Той погледна баща си. — Татко, аз не убивам. Баща му го погледна и почувства съжаление за положението му. Не можеше да произнесе и дума. Смъртта полетя около Кен, за да нанесе проклятието. — И така, след 15 човешки години, ще ти бъдат дадени 2 човешки години, за да накараш човек да се влюби в теб. Дай ми сърцето! Ще бъдеш спасен и аз няма да отнема живота ти! — добави Смъртта и силен черен вятър обгърна тялото на Кен, докато Смъртта летеше около него. След няколко секунди Смъртта изчезна и силните черни ветрове спряха. Кен падна на колене на пода с широко отворени очи. Баща му се приближи до него и се наведе, за да достигне раменете му. Кралят постави ръцете си на раменете му и се изправи срещу Кен. — Кен, ти просто ме разочарова. Но няма да променя решението си за това ти да бъдеш мой наследник — каза той със спокоен глас. Кен го погледна и очите му започнаха да се насълзяват. — Татко, съжалявам, че те разочаровах. Не очаквах това. Но не искам да убивам невинен човек — каза Кен, хлипайки. — Трябва да го направиш, Кен. За да ти простя, трябва да го направиш. Ще те направя по-силен. Ти си мой син и наследник, ще спася живота ти, каквото и да става — отговори крал Кайзер. Кен се изправи и кимна. — Ще се постарая. Това е моя вина. Трябва да го направя за теб — каза Кен с решителност. Баща му се усмихна. — Току-що направих нещо позорно за нашето семейство и кралство. Още веднъж се извинявам, Ваше Величество — извини се Кен и се поклони на баща си. Рен, който тайно наблюдаваше, беше безмълвен. Ревността от сърцето му ставаше все по-силна. — Кен наистина е неговият любимец — промърмори той и след това напусна сцената. Кен и баща му се ръкуваха, което показваше, че е била сключена сделка. Кен се усмихна на баща си. Баща му просто кимна и пусна ръкостискането. Кен напусна сцената със сериозно лице. „Няма да разочаровам баща си“, помисли си той. Докато вървеше по коридора, Кен щеше да мине покрай брат си, Рен. Рен спря пред него, но не бяха обърнати един към друг. Кен също спря да върви. Без да поглежда очите на Кен, — Не мисля, че си способен да убиваш, Кен — заяви Рен. Кен също не погледна очите на Рен. — Да, засега. Но скоро ще бъда — отговори той уверено и отново тръгна направо. Очите на Рен се разшириха и той не помръдна. Той стисна здраво десния си юмрук и стисна зъби от разочарование. Кен стигна до стаята си и заключи вратата, скочи на леглото си и легна там, обърнат към тавана отгоре. Той си спомни какво се случи в човешкия свят. Опитваше се да провери дали това, което е направил, е грешно или правилно. — Значи, тя е трябвало да умре този ден. Но аз просто я спасих? — каза си той. След това поклати глава. — Не, не. Не съм се опитвал да се намесвам. Не беше моето намерение. Не знаех за това — добави той. — Просто искам да спася едно малко момиче, твърде е млада, за да умре — заключи той. Той въздъхна, но все още се чувстваше изпълнен със съжаление. „Ами ако не й бях помогнал? Нямаше да ми се налага да преживявам тези неща. Нямаше да бъда проклет“, помисли си той. След това вдигна дясната си ръка и я обърна, за да види дланта си. — Заради това трябва да убия невинен човек — промърмори той. Той стисна зъби и започна да плаче. Кен е върколак, който има невинно сърце и чисти емоции. Никога не е наранявал никого. Всичко, което искаше, беше просто да си играе и да спи. Никога не се е интересувал от жени. Но сега животът му се е променил. Нямаше друг избор, освен да убие и да се спаси. Рен отиде в спалнята на баща си. Баща му седеше в леглото си с одеяло върху половината от тялото си. Рен стоеше до вратата. — Ваше Величество, Кен направи голяма грешка и не мисля, че ще може да го направи. Кен не заслужава да бъде следващият крал на нашето Кралство на върколаците — каза Рен със сериозно лице. Крал Кайзер му се усмихна. — Вярвам на Кен, знам, че ще го направи. Избрах го, защото знам, че го заслужава. Очите на Рен се разшириха и гърдите му се стегнаха. Той коленичи пред него. — Татко, от раждането си се опитвам толкова много да стана престолонаследник. Кен просто обича да си играе и не знае нищо! — каза той и след това вдигна брадичката си нагоре, докато хлипаше. Крал Кайзер се изправи и се приближи до Рен. Той спря пред него. — Рен, съжалявам, но от деня, в който се роди Кен, вече взех решение и то никога няма да се промени — отхвърли крал Кайзер Рен. Рен продължи да плаче и прегърна левия крак на баща си. На следващия ден Кен посети кабинета на баща си. Той му се поклони. — Ваше Величество, готов съм — произнесе Кен с решителност. Крал Кайзер седеше на големия си стол и плесна с ръце два пъти. След няколко секунди пристигнаха неговият министър-председател и двама кралски гвардейци. — От днес министър-председателят Дийн ще отговаря за твоето обучение. Той ще те направи по-силен — каза крал Кайзер. Министър-председателят Дийн и двамата кралски гвардейци се поклониха на Кен. — За нас е удоволствие да се срещнем с вас, Ваше Височество — казаха те в един глас. Кен кимна и се усмихна. — Добре! Да го направим! Министър-председателят Дийн, двамата кралски гвардейци и Кен напуснаха кабинета на крал Кайзер. Те отидоха на открито място. Много голяма площ и пълна с оборудване за обучение. Кен беше толкова изумен, но в същото време все още беше нервен. „Не знам как да убивам или да наранявам каквито и да било същества. Но трябва да го направя“, помисли си Кен, оглеждайки се наоколо.