Имението Гламъли. Итън Зак пристигна във фирмата и отиде в офиса на Карлос Зак. Карлос стоеше и се взираше през големия френски прозорец. Итън погледна внука си, който изглеждаше толкова изгубен. "Карлос." извика той. Карлос все още гледаше към прозореца, без да се обръща, за да види кой е. "Председателю Зак, чух, че влизате." След това се обърна към него. "Относно производството, все още работя по него, върви гладко." каза му той. Итън погледна Карлос, беше малко отслабнал и изглеждаше толкова унил. "Карлос, ела, седни." каза му той, като изпитваше жал към сина си. Карлос послушно седна, Фелисити им донесе кафе и напусна офиса. "Всичко е готово и този път няма да има грешки в производството." продължи Карлос. Итън изпита жал към внука си. "Карлос, знам, че си способен на това. Но губиш себе си. Не изглеждаш добре." каза му Итън. Карлос се присмя и го погледна с помрачени очи. "Да се оженя за това момиче, което дори не познавам, нито искам да мисля за него, трябва ли да съм щастлив?" попита той. "Карлос, знам, че не искаш да го правиш, но нямаш друг избор." каза му Итън с дълбок глас. Карлос погледна дядо си с безизразно лице. "Ще го направя, когато датата бъде определена, ще го направя." каза му той. Итън отпи бавно от кафето си. "Вече се срещнахме с родителите ѝ." каза на Карлос, който го погледна. "Те разбират, но тя се разгневи. Искам да се срещнеш с нея." каза му той. "Добре." отговори Карлос без никакво изражение. Итън го погледна, знаеше как се чувства в момента, но това беше единственият начин, той трябваше да го направи, каквото и да става. "Тръгвам си." Той се изправи и Карлос го придружи до вратата. След като си тръгна, Фелисити почука на вратата и влезе, след като ѝ беше наредено да влезе. "Господине. Ще имате среща с борда на директорите в десет часа тази сутрин, на обяд ще заминете да видите обекта в търговския център. Имате среща с директора от Нова Зеландия в дванадесет часа, за да планирате събитието в събота." завърши тя. "Добре. Освободи ми вечерния график. Имам нещо за посещение." каза ѝ той. "Добре, господине." "Можеш да си вървиш сега." Тя си тръгна и той се върна към френския прозорец с тежки мисли. ... Аби, най-добрата приятелка на Ейми Келси, дойде в къщата ѝ да я види, след като чу новината. "Келси." "Аби..." Келси прегърна приятелката си и очите ѝ се напълниха със сълзи. "Чух новината." каза Аби. "Твърде жестоко е, Аби. Не вярвам, че Карлос ще ми го направи." тя хлипаше. Аби погледна плачещата си приятелка, знаейки болката, през която трябва да преминава. Бяха приятелки от детството и Келси винаги ѝ беше разказвала за Карлос и тя знаеше как се чувстват един към друг. Аби хвана ръката на приятелката си. "Келси, Карлос те обича, той влиза в този брак, за да спаси компанията си и риска от провал." каза ѝ Аби. Аби знаеше всичко, щом видя новината, тя повярва, че това е единствената причина. "Той никога няма да обикне непознат, той никога няма да промени начина, по който изглежда или се чувства към теб. Окуражи се и се бори за мъжа си." насърчи я Аби. Келси погледна очарователната си приятелка, която винаги стои до нея, лицето ѝ беше толкова бледо. "Няма повече борба, Аби, той скоро ще се ожени, няма повече борба." Келси заплака неконтролируемо. Аби много съжаляваше за Келси. Това беше първият път, когато приятелката ѝ беше толкова тъжна. "Ти си развалина, Келси... хайде да видим как мога да те развеселя. Върви да се облечеш." каза ѝ тя. Трябваше да направи приятелката си щастлива, трябваше да върне тази весела Келси. Келси поклати глава. "Не ми се ходи никъде." каза ѝ тя. "Хайде, Келси. Няма начин да те оставя така." Тя я хвана за ръка и я заведе в стаята ѝ, за да се облече. Трифани излезе да търси работа, придружена от Алисън, тя не беше готова да позволи всичко, което се случваше, да я накара да се чувства зле. Алисън погледна братовчедка си. "Трифани, дай си почивка." каза ѝ тя, те се движеха от място на място, търсейки работа за нея. Трифани погледна Алисън с решителни очи. "Алисън, не. Ако бях богата, щях да трябва да се защитавам, като живея собствен живот и също така да спра тези небрежни слухове за връзка с някого, когото едва познавам." Трифани погледна напред. "Ще започна от малко, докато получа това, което искам." каза ѝ тя. Алисън я погледна притеснено. "Бракът вече стана публичен." каза ѝ тя. Трифани се обърна към Алисън с набръчкано чело. "Не ме интересува, ще търся начин да го спра. Първо трябва да си намеря работа." каза ѝ тя. "Тогава няма повече какво да говорим, не мога да те спра." каза Алисън с въздишка, тя знаеше колко упорита е Трифани и нищо не може да я накара да спре това, което е решила. "Добре, че знаеш кога да спреш." Тя тръгна напред и забеляза табела за обява за работа. Тя изтича към нея, а Алисън след нея. Алисън видя табелата и погледна Трифани с повдигната вежда. "Не ми казвай, че искаш да вършиш тази работа." каза ѝ тя. Трифани се усмихна. "Работа за доставка, това би било по-добра стъпка да печеля пари, отколкото да седя вкъщи." каза ѝ Трифани. "Боже, Трифани!" Алисън я погледна невярващо. "Запази този поглед, Алисън." Трифани взе листа и влезе в ресторанта, докато Алисън я чакаше отвън. Трифани видя една дама и отиде при нея. "Здравейте, госпожо." Дамата я погледна. "Да, с какво мога да ви помогна?" попита тя. "Видях това отвън и се интересувам." Трифани ѝ показа хартията. "О... слава богу, имаме недостиг на персонал за доставки." Дамата ѝ се усмихна. Трифани се усмихна и я погледна очаквателно. "Тогава мога ли да започна веднага?" попита тя. "Разбира се." каза ѝ дамата. Трифани щастливо ѝ благодари и отнесе празните чинии, оставени от някои клиенти, в кухнята. Тя излезе при повикването на собственика, който ѝ подаде няколко кутии за обяд, които да достави на хора, които се бяха обадили и бяха направили своите поръчки. Трифани излезе навън, за да ги постави в мотора за доставка и да отпраши, когато видя Алисън все още да я чака. "Алисън, ти все още си тук." попита Трифани изненадана да я види там. Алисън погледна Трифани. "Забрави ли, че ме помоли да те чакам тук отвън?" попита я Алисън. Трифани се усмихна извинително. "Донякъде... съжалявам. Получих работата и в момента правя някои доставки." каза ѝ тя. "Ще се видим по-късно." Трифани се качи на мотора и отпраши. Алисън я гледаше как си тръгва и ѝ беше тъжно, че я е забравила. "Айш... понякога се чудя дали съм ѝ братовчедка. Толкова съм невидима за нея." тя се нацупи.