Трифъни беше прекалено разстроена и продължи: "Кой си ти? Имаш си работа и караш лъскави коли и сега си мислиш, че другите не струват." Сълзите течаха по бузите ѝ, а Карлос я гледаше безмълвно. "Мислиш си, че няма да си намеря работа, мразя те, мразя този живот, мислиш ли, че съм щастлива да живея така, а? Да бъда обиждана от малкия си брат и подигравана от братовчедите ми. Никога не съм избирала този живот!" каза Трифъни със задавен глас. Карлос, който не знаеше какво друго да направи в тази ситуация, можеше само да се опита да каже няколко думи. "Съжаля..." Преди да успее да се извини, Трифъни го прекъсна отново. "Спри!" Тя затвори и отвори очи, вече беше уморена и слаба, за да продължи, мисълта за нейното положение я беше изтощила. "Просто си върви. Не искам да чувам нищо от теб, върви където си се запътил, като те гледам, се чувствам още по-нещастна." Тя се обърна и бавно излезе в сълзи, оставяйки парите разпръснати по земята. Алисън се обърна учтиво към Карлос. "Много съжалявам, тя е просто твърде чувствителна напоследък, трябва да си тръгваш." След това Алисън се обърна и тръгна след Трифъни. "Почакай ме." "Господине, трябва да тръгваме." Шан с уважение му каза да отвори вратата на колата. Карлос хвърли още един поглед на Трифъни, преди да се концентрира върху телефона си. "Трифъни." Алисън я погледна. Трифъни спря да върви и се обърна към нея. "Нещастна съм, нали?" попита я тя. "Не, не си." "Алисън..." Трифъни отново се разплака. "Ела тук." Алисън я прегърна, за да я утеши. "Всичко е наред, не плачи, нещата ще се оправят." Трифъни леко се отдръпна и погледна Алисън сериозно. "Алисън, няма да правя нищо повече, като гледам живота си, съм безнадеждна." "Не говори така." "Прибирам се вкъщи, Алисън, просто ще живея сама спокойно, сега ще се прибера вкъщи, за да си направя планове за тази година," каза ѝ Трифъни и избърса сълзите си. "Ще бъдеш ли добре сама?" попита Алисън с безпокойство. "Ще бъда." Трифъни спря такси и си тръгна. ... Болница. Карлос Зак пристигна в болницата и отиде в отделението, където бяха служителите, веднага щом го видяха, и двамата седнаха. "Господине." "И двамата трябва да си почивате, можете да легнете." каза им той. "Господине, съжаляваме." Те продължаваха да се извиняват. "Разбирам, и двамата трябва просто да се съсредоточите върху това да се оправите, за да напуснете това място веднага." каза им той. "Ще се оправим." Карлос пъхна ръце в джобовете си. "И така, какъв беше медицинският доклад?" попита той. "Костите ни са добре, за щастие ще бъдем изписани след седмица." казаха му те. "Радвам се, че не е сериозна контузия." "Не е." Отговориха и двамата. "Добре тогава, сега и двамата трябва да си почивате." Той се обърна и напусна отделението и болницата. Шан го закара до строителната площадка, където се срещна с човека, когото беше поставил отговорен. "Каква е причината за тази щета?" попита той с дълбок безразличен глас. "Господине, това се дължи на тежкия двигател и проучването, което направихме наскоро, беше извършено от измамник," докладва Рекс. Карлос обърна студения си поглед към него. "Ти отговаряше за това и не можа да си свършиш работата както трябва!" "Съжалявам, господине." Рекс се извини треперейки. "Омръзна ми да чувам "Съжалявам", поставих те тук, мислейки, че си подходящ за тази работа, но ето те, казваш, че си бил измамен от измамник. Какво се опита да направиш по въпроса, осъзнаваш ли, че си застрашил живота на хората, защото не си проверил работата правилно? Това е безполезно!" Гласът на Карлос беше леко повишен. Карлос се огледа. "Хей, Рони!" извика той един служител наблизо. "Да, господине." Служителят побърза да се приближи. "Покажи ми списъка с проучванията," поиска Карлос. "Разбира се, господине." Той му го предаде. Карлос го прегледа и след няколко минути вдигна поглед. "Това ли е всичко?" попита той със студения си безразличен глас. "Не, господине." Рони му подаде следващия списък, треперейки. "Добре, ще го разгледам по-късно," каза Карлос, след което се обърна към Рекс. "Засега Рекс, уволнен си!" Рекс вдигна поглед шокиран. "Господине..." Без да му хвърли друг поглед, той се обърна към Рони. "Рони!" "Да, господине." Рони отговори без колебание, сега треперейки. "Намери по-добър заместник и докладвай на мен," каза му Карлос. Рони погледна Рекс и след това отговори. "Добре, господине." Карлос ги напусна без друга дума или поглед. Рекс просто се взираше в студения човек, който си тръгна, и наведе глава. "Как може да бъде толкова жесток?" Рони, който беше негов подчинен, го погледна. "Много съжалявам, господине." Рекс, който вече познаваше човека, за когото работеше, се обърна към Рони. "Знам, че никакви молби няма да го накарат да ме върне, така или иначе всичко е моя вина." "Господине, не казвайте така." "Трябва да работиш усърдно отсега нататък и да си вършиш работата старателно, не следвай моите стъпки," посъветва го Рекс. Рони го погледна. "Защо е такъв? Работили сте толкова добре за него през цялото това време." попита Рони. Рони въздъхна. "Унищожих нещо на стойност 200 милиона долара. Имам късмет, че ме оставя да се измъкна толкова лесно." "Господине..." "По-добре отиди да си свършиш работата, за да не свършиш като мен." Рекс се обърна и си тръгна. "Живот..." Рони поклати глава и отиде там, където бяха другите служители. Келси Дейвин се обади на Карлос веднага, след като чу какво се е случило на обекта. "Здравей, Келси," Карлос нежно изрече името ѝ, след като вдигна телефона. Всеки път, когато чуеше гласа ѝ, винаги имаше този нежен тон и топла усмивка на лицето си. "Карлос, току-що чух..." Разтревожен глас на Келси се чу от другия край на линията. "Чула си." "Как се чувстваш? Надявам се, че си добре..." Преди да успее да завърши, Карлос я прекъсна. "Не се притеснявай, Келси, разговорът с теб ме оправи." каза ѝ той с познат нежен глас. "Преструваш се." Келси, която сякаш забеляза това, му каза. "Сериозен съм, Келси, бих искал да се срещна с теб след това, ще бъдеш ли свободна?" попита той, не искаше тя да се притеснява за него. "Да." "Добре." Той се усмихна топло. "Изпрати ми съобщение с часа и мястото, ще се срещна с теб." каза ѝ той. "Добре, ще го направя..." каза Келси, все още недоволна от думите му. Карлос, който винаги е знаел как да скрие тъгата си от другите, каза бързо. "Трябва да тръгвам сега." "Добре тогава." Отговори тя, знаейки, че има много неща, с които да се занимава в момента, и прекрати разговора. Карлос погледна снимката на Келси на телефона си и се усмихна, обичаше я твърде много, тя винаги го правеше щастлив. След като пъхна телефона си в джоба на сакото си, той се обърна към Рони със сериозно бизнес лице. "Господине, готово е," каза му Рони. "Добре, нека отидем да го разгледаме." Той излезе с дългия си крак, покрит с черни панталони, а Рони го следваше отзад. ... Сградата на Джоуи. Семейството вечеряше заедно, но мястото на Тифани беше празно. Тревър Джоуи погледна жена си. "Лора, Трифъни няма ли да вечеря с нас днес?" попита той. Той току-що се беше върнал от командировката си и не я беше виждал. Лора въздъхна. "Тя е така от дни." каза тя на съпруга си. "Какво става?" Лора погледна съпруга си. "Мисля, че трябва да поговориш с нея." "Ще го направя." Танър погледна баща си и го предупреди. "Татко, трябва да внимаваш." каза малкият му глас. "Защо казваш така?" попита Тревър изненадан с нежна усмивка. "Тя е чувствителна напоследък, така че избягвай да засягаш дълбокото място." каза детският му глас сериозно. Тревър се засмя и леко потупа главата на сина си. "Танър, ти си смешен." "Сериозен съм, татко." Очите му гледаха баща му сериозно. "Добре, ще бъда внимателен." Тревър се усмихна и го увери. "Добре." Танър се усмихна и продължи да се храни. Лора погледна нагоре и въздъхна. "Иска ми се Трифъни също да се присъедини към нас, липсва ми това жизнено момиче." След вечеря Тревър Джоуи се качи горе и почука на вратата на Тифани. "Мамо, не съм гладна," каза ѝ Трифъни от стаята си, мислейки, че майка ѝ иска да се присъедини към тях за вечеря. "Трифъни, това е баща ти," каза ѝ Тревър. "Татко, моля, влез." Тя седна на леглото си, докато Тревър влизаше. "Татко, кога се върна?" попита тя, не очакваше баща ѝ да бъде у дома днес. "Преди няколко часа." каза ѝ той. "Съжалявам, че не можах да дойда да те посрещна." Тя се извини и прегърна баща си. "Всичко е наред. Наистина си в лошо състояние, какво има, Трифъни?" попита я той. "Майка ти ми каза, че си разстроена и дори не можеш да се присъединиш към нас за вечеря." И двамата седнаха на дивана. Трифъни, която винаги е обичала баща си и е споделяла тъгата и щастието си с него, му разказа колко разочарована е от търсенето на работа. "Татко, засрамих те." Тя хлипаше. Тревър я потупа по рамото. "Трифъни, скъпа, не трябва да казваш, че си ме засрамила, има една история, която бих искал да споделя с теб." каза ѝ той. Трифъни погледна баща си със сълзи в очите. "Коя история? Слушам те." "Имаше един млад мъж, който завърши като теб, и той не можеше да си намери работа, имаше много притеснения, чудеше се как ще оправдае очакванията на родителите си, как ще си купи коли или ще притежава къща, за да подслони семейството си, ако се ожени. Търси навсякъде дори една работа, но всички молби бяха отхвърлени, беше интелигентен и усърден, но в продължение на три години не можеше да си намери работа. Всичките му надежди бяха загубени и той се опита да сложи край на живота си." "Да сложи край на живота си?" попита Трифъни шокирана. "Да." продължи Тревър. "Той гладуваше и дори се опита да се самоубие, като се обеси, но една жена спаси живота му. Съкровище." Трифъни се усмихна, избърсвайки сълзите си, тя се интересуваше от тази история. "Какво се случи след това?" попита тя. "Тази жена му даде най-добрите думи, които някога беше чувал, тя го насърчи и му даде безсмъртна надежда, този млад мъж след това реши, че няма да се откаже, и изведнъж помощта дойде чрез неговата вяра и познай какво, Трифъни?" попита я той. "Намери си работа." "Да. Като инженер и работи една година, чрез упоритата си работа и честност беше повишен и имаше много контакти в различни страни, сега няма да има никакви притеснения, имаше кола и къща и се ожени и има две деца, той е щастлив сега." каза ѝ той. Трифъни се усмихна щастливо и погледна баща си любопитно. "Татко, за кого се ожени, дали беше за това съкровище, което го спаси?" попита тя. Тревър се усмихна. "Да, тя е най-добрата, така че той се ожени за нея." Тя се усмихна. "Интересно." Тревър я погледна сериозно. "Трябва ли да ти разкажа шокиращата част от тази история?" попита той. "Да, татко." "Този мъж бях аз." Трифъни го погледна шокирана. "Хм! Тогава мама е..." "Да, съкровището беше майка ти, а двете деца сте ти и Танър, и аз съм толкова горд с вас двамата." каза ѝ той. Очите на Тифани отново се насълзиха. "Татко..." Тревър погледна красивата си дъщеря. "Трифъни, изобщо не си ме засрамила. Аз съм един от хората, които те разбират най-добре, така че не трябва да се убиваш заради това, има надежда някъде." каза ѝ той сериозно. "Татко..." Трифъни го прегърна силно. "Обичам те, татко." "Обичам те повече. Сега ела долу, трябва да ядеш, не карай красивото ми съкровище да се притеснява." каза ѝ той. Трифъни се усмихна, знаейки за кого говори. "Добре, татко." "Още нещо." Тревър погледна дъщеря си. "Какво?" попита тя. "Не споменавай тази история на майка си или брат си, обещах ѝ, че ще я запазя в тайна." каза ѝ той. Трифъни се усмихна и затвори устните си. "Няма да издам нито една дума." И двамата се засмяха. "Добре, ела, да слезем долу," каза ѝ Тревър и двамата се отправиха надолу.