"Защо ме карат да си спомням ужаса, който се случи този следобед?" - каза тя и седна. "Татко, мамо, това беше инцидент и новините скоро ще утихнат." - каза тя на притеснените си родители. Тревър погледна дъщеря си с притеснен израз. "Тифани Джоуи, животът ти току-що пое в нова посока." - каза ѝ той. "В каква посока?" - Тифани погледна баща си. Тревър въздъхна тежко. "В работата си се занимавам с пресата и те уверявам, че това няма да утихне и няма да спре дотук, всички новинарски станции съобщават за това. Предстои по-голям проблем и той е свързан с наследника на имението Гламъли." Тифани изглеждаше толкова спокойна. "Аз дори не го познавам, а имам толкова груби хора около мен. Качвам се горе." - каза тя и отиде към стаята си. Телефонът ѝ звънна и тя вдигна. "Здравей, Ник." "Видя ли новините?" - попита Ник без колебание. Тифани завъртя очи и седна на леглото, изглежда всички са наясно с новините. "Да, какво толкова важно има в тях?" - попита тя лениво. Защо всички се притесняват толкова за това? "Ти току-що стана популярна!" - изтърси Ник от другата страна на линията. Селин се присмя на думите му. "Ти си безнадежден, Ник." - каза му тя. Ник я пренебрегна и каза. "Хей, това е твоят лотариен билет да станеш суперзвезда." Тифани въздъхна, братовчед ѝ говореше глупости. "Спри, Ник. Уморена съм, трябва да си почина, лека нощ." - тя затвори, без да иска да чуе повече. Тифани остави телефона си и легна да спи, единственото, за което мислеше, беше търсенето на работа утре. ... "Как ще разрешиш това?" - попита Габи брат си, който се беше замечтал. Карлос изглеждаше толкова притеснен. "Защо точно днес?" - попита той. Телефонът му звънна и той вдигна. "Карлос, какво си навлече?" - долетя гласът на Итън от другата страна на линията. "Това е недоразумение, дядо." - каза му той без колебание. "Трябва да обърнеш това, за да се увериш, че тази новина няма да стигне по-далеч." - каза му Итън. "Ще го направя." - каза Карлос, несигурен какво да прави. "Първото нещо утре сутринта ела във вилата ми." "Ще дойда, дядо." - отговори Карлос. Итън затвори и Карлос стисна пространството между веждите си. Габи скръсти ръце на гърдите си и кръстоса крак. "Как се чувстваш, след като изслуша цял куп упреци?" - попита го тя. "Не сега, Габи." - Карлос вече беше слаб, знаеше, че сестра му ще използва думите му срещу него. "Това е недоразумение." - каза ѝ той. "Разбира се." - Габи се изправи. "Е, лека нощ." - каза му тя, нямаше какво да прави сега, той трябваше да си реши проблемите сам, тя се качи горе в стаята си. Карлос се облегна на стола си. "Това момиче е лош късмет." - каза той, имайки предвид Тифани. Точно тогава той си спомни за Келси, вдигна телефона си, за да ѝ се обади, трябваше да ѝ обясни, преди тя да го разбере погрешно. "Здравей, Карлос." - отговори глас, който принадлежеше на Келси. "Келси, това в новините е..." - той се готвеше да обясни, но тя го прекъсна. "Знам, че е недоразумение, те просто се опитват да опетнят репутацията ти." - каза нежният глас на Келси. Карлос изглеждаше облекчен от нейното разбиране, той се усмихна нежно. "Радвам се, че разбираш." "Трябва да си починеш сега, Карлос, утре те чака голям ден." - каза му тя. Това, от което се нуждаеше сега, беше почивка, за да се успокои. "Обичам те." - каза му тя. Сладкият ѝ глас прозвуча в ушите му и той се усмихна. "Аз те обичам повече." Имението Гламъли. Шан Коул, шофьорът на Карлос Зак, го закара рано на следващата сутрин в компанията, където репортери бяха обградили входа. Охраната на Карлос Зак дойде да го придружи вътре в компанията. "Господине, пристигнахме." - каза му Шан. Карлос погледна през прозореца и видя репортерите пред сградата на компанията му. "Да влизаме." - каза той на Шан със студен глас. Шан му отвори вратата и светкавиците на камерите заблестяха от различни ъгли, а репортерите му задаваха въпроси. "Г-н Карлос Зак, как ще реагирате на новините, които излязоха вчера?" "Какво ще кажете за новините?" "Коя е дамата?" "Отдавна ли я познавате? Това ли е първата ви среща?" "Защо плачеше на сцената?" "Как планирате да разрешите този проблем?" Карлос не отговори на нито един от въпросите им и беше въведен вътре от охраната. Някои служители го гледаха и зяпаха, а други си шепнеха помежду си. Филип се забърза към Карлос. "Господине, вие сте тук." Филип и Карлос се отправиха към кабинета му. Карлос разхлаби вратовръзката си и погледна през големия прозорец, репортерите все още бяха там. "Боже!" - възкликна той тихо. Очите му бяха студени и той мислеше. "Филип." "Да, господине." - отговори Филип, който стоеше наблизо, без колебание. "Обадете се на пресата, за да ги успокоите засега, след това кажете на секретарката да ми донесе документите, които трябва да подпиша." "Добре, господине." - Филип си тръгна, за да изпълни заповедите му. Карлос Зак седна и си наля чаша уиски. Изпи го на един дъх и стисна пространството между веждите си. "Всичко това се случи в най-неподходящия момент." Раздаде се почукване на вратата на кабинета му. "Влезте." - заповяда той, знаейки кой може да е. В кабинета влезе секретарка. "Добро утро, господине, днес възобновявам работата си." - тя се приближи до бюрото му. "Аз съм Фелисити Шейд." - каза му тя с уважение. "Знам, донесохте ли документите?" - попита я той, гледайки я. "Ето, господине." - тя ги остави на бюрото му. Карлос започна да ги преглежда. "Отменете всичките ми сутрешни срещи и информирайте Шейн Коул да подготви колата." - каза ѝ той. Фелисити го погледна, тя току-що беше започнала работа тук днес и не знаеше за кого говори. "Господине, кой е Шан Коул?" - попита го тя. Карлос повдигна вежди и я погледна безразлично. "Моят шофьор." - каза ѝ той. Това беше първият път, когато служител се осмели да го попита. Фелисити видя студенината в очите му и сведе поглед. "Съжалявам, господине, ще отида да го направя сега." - каза тя набързо с трепет. "Фелисити." - Карлос я повика по име, гледайки я. "Да, господине." - отговори тя. "Не се нуждая от наивен човек в компанията си или от някой, който не е достатъчно умен, за да върши тази работа. Прощавам ви само защото ви е първият ден тук. Няма да го подмина следващия път. Разбирате ли?" - попита я дълбокият глас на Карлос. "Да, господине." - отговори тя и излезе от кабинета, насочвайки се към бюрото си, за да възобнови работата си. "Трябва да наваксам веднага." - каза си тя и продължи работата си. ... Карлос Зак пристигна във вилата на дядо си, влезе и видя Итън Зак да стои близо до прозореца. "Председателю, аз съм тук." - каза му той. Итън Зак се обърна към внука си. "Седни." - и двамата седнаха. Итън Зак се прокашля и погледна Карлос със сериозен израз. "Как позволи да се случи такова нещо?" - попита го той. "Никога не съм правил това умишлено." - каза му Карлос. "Трябва да знаеш, че много очи наблюдават, за да видят падението ти." - погледът на Итън беше малко студен, бръчките на челото му бяха още по-видими сега. "Казах им да блокират новините незабавно." - каза му Карлос. "Няма да помогне, Карлос." - каза му Итън с дълбок глас. "Новините вече се разпространиха, получих обаждания от много репортери и от борда на директорите. Карлос, изобщо не съм впечатлен, нито съм щастлив." - каза му Итън с разочарование на лицето. "Ще намеря възможни средства да разреша това." - каза Карлос на дядо си, знаейки колко много проблеми е причинил този път. Итън се отпусна на стола си и погледна Карлос, той издиша и каза тази дума с толкова колебание. "Карлос, единственият начин да се измъкнеш от това е да ѝ предложиш брак." Очите на Карлос се разшириха.