"Той е с тях, ела да отдадеш почит, мила." каза тя на дъщеря си. Държейки майка си за ръка, двете влязоха в хола. Изглеждаха богати и могъщи, но погледът в очите им я успокои. Тя се поклони и ги поздрави почтително. "Аз съм Тифани Джоуи." представи се и тя. Итън Зак погледна младата дама с усмивка в очите и попита нежно: "Как си?" Виждайки усмивката му, лошите представи на Тифани изчезнаха. Ако бяха тук, за да я пратят в затвора, защото е хвърляла пари по сина им, нямаше да ѝ се усмихват сега. "Добре съм." каза им тя. Тогава тя си върна смелостта, но попита нежно: "Докато не видях новините, можете ли да ми обясните?" попита тя и седна близо до майка си. Беше нейно право да знае какво означават тези новини, какъв брак? Какъв любовник? Тя протегна ръце. Итън я погледна с нежно лице. "Просто се извинявах на родителите ти за това, но както беше казано от внука ми в новините, ние подкрепяме брака." каза ѝ той. Тифани леко се намръщи, подкрепа за кой брак, тя никога не би се омъжила за този груб глупак, може би и те бяха заслепени от лъжите му, когато каза, че са били любовници, тя трябва да изясни това. Тя ги погледна. "Не знам за внука ви, дори не знам името му и не сме се срещали или познавали до този запис, който всички видяхте. Всичко, което каза в това интервю, беше лъжа." каза им тя. В този момент тя не се страхуваше да им каже, че внукът им е лъжец, майка ѝ и баща ѝ бяха тук и тя вече не се страхуваше. Бейли Зак погледна Тифани с нежни очи, знаеше, че новините сигурно са я шокирали, трябваше да ѝ каже истината. "Той трябваше да направи това, за да спаси компанията и ще те заобича." каза ѝ Бейли. Те бяха дошли тук, за да се извинят на родителите ѝ и на нея и по този начин им казаха точната истина, нямаше да оставят снаха си в неведение. Чувайки тези думи от тази възрастна дама, Тифани леко се ядоса, тя я погледна и каза със студен глас: "За да е ясно... не го обичам и няма да имам нищо общо с този глупак!" Всички я погледнаха изненадани и шокирани, Тревър погледна дъщеря си. "Тифани." смъмри я той с повишен глас. Тифани вече беше упорита и не беше готова да бъде насилвана от никого, дори и от тези богати хора. Тя погледна баща си с безизразно лице. "Съжалявам, татко, но няма да направя това, защото всичко е лъжа." Тя се изправи и погледна двамата възрастни гости. "Моля, извинете ме, приятно пътуване обратно." каза им тя, преди да излезе към стаята си. Тревър погледна възрастните гости. "Много съжалявам за лошото поведение на детето ми." извини се той. Бейли се усмихна и поклати глава. "Тя е добро момиче." каза му тя. Итън Зак погледна Тревър. "Разбирам как се чувства, съжалявам, че всички тези неща са само за наше добро." извини се искрено той. "Вече ми обяснихте всичко, ще поговоря с нея." увери го Тревър. Тревър вече знаеше нещата за бизнеса и беше видял това да идва, той разбираше какво имат предвид. "Благодаря ви." каза му Итън. След като и двамата си тръгнаха, Лора погледна съпруга си и му каза с мек и нежен глас: "Тревър, Тифани не е щастлива." Тревър въздъхна, тези новини също го бяха уморили. "Лора, знам, че всичко това ще се случи, не можем да се справим с това. Не искам да съсипя дъщеря си, така че тя трябва да се омъжи за него." каза ѝ той. "Помисли за нейното щастие, Тревър." каза му Лора, търсейки очите му, всичко, което я интересуваше, беше щастието на дъщеря ѝ и нищо повече. Тревър хвана ръката на жена си и я потупа нежно, той знаеше какво мисли жена му. "Мисля за това, Лора, и новините бяха единственият начин да предпазя дъщеря си от обществеността. Моля те, разбери ме." Очите му бяха толкова нежни. Лора почувства малко тъга в сърцето си, това, което казваше, беше вярно, ако не бяха използвали интервюто, за да прикрият тези слухове, щеше да е по-лошо. "Разбирам те, но дали Тифани ще направи същото?" попита го тя. "Трябва да поговоря с нея първо." Тревър почука на вратата на стаята на Тифани. "Тифани, аз съм, баща ти, нека да поговорим." каза ѝ той. "Влез." Тревър отвори вратата и видя дъщеря си да хлипа, той се приближи до нея. "Тифани." Той седна близо до нея. Тифани го погледна със сълзи в очите. "Татко, те не са логични, виждам го... това е наистина за тяхна полза, само за да запазят компанията си, използват ме, татко." каза му тя със задавен глас. Тревър погледна плачещата си дъщеря, сърцето му се сви от тъга. "Тифани, знам, че всичко ще се развие по този начин, искам да те уверя, че това е единственият начин да те спася от общественото внимание. Ако отхвърлиш това публично предложение, обществото ще те сметне за жестока, че правиш това и бъдещето ти ще бъде унищожено. Имението Глемали също ще бъде опустошено. Може би това е съдбата ти." каза ѝ той нежно. Сълзите на Тифани паднаха неконтролируемо. "Татко, никога не съм искала или виждала това като нещо голямо до днес. Не можем ли да отменим всичко това?" попита тя. Тя погледна очите на баща си, търсейки отговор, когато не получи такъв, тя продължи. "Не обичам този човек и не мога просто да скоча в брак по този начин." каза му тя. "Тифани, знам. Това ще се получи някак си за теб. Трябва да преминеш през това, нали?" каза ѝ Тревър. "Татко." простена Тифани. Как може това да е съдбата ѝ, защо животът ѝ не върви, както го е планирала? "Тревър я прегърна и я потупа по гърба. "Знам, че ще бъде трудно, но все пак трябва да го направиш." каза ѝ той. Тифани просто плачеше на рамото му тъжно. ... Карлос Зак отиде да посети Келси в апартамента ѝ, той звънна на вратата, но тя не отвори, за щастие той вече знаеше паролата. Той влезе и я видя да държи чаша кафе със сълзи в очите. Гледайки я, той знаеше, че сигурно е плакала от дълго време. "Келси, защо не върна обажданията ми? И не отговори, когато звъннах на вратата." Келси го погледна. "Защо трябваше?" попита го тя през сълзи. "Ти дори не ме обичаш. Защо си тук, когато имаш Тифани?" попита го тя горчиво. "Вече обяви публично сватбата си!" повиши тя задавения си глас. "Келси, много съжалявам." Карлос я погледна, той наистина съжаляваше, знаеше, че я е наранил много. "Ти предаде любовта ми! Лъгал си ме през цялото това време!" извика му тя ядосано. "Не, Келси." Очите на Карлос бяха толкова зачервени от сълзи. "Направих това, за да спася компанията си. Келси, много съжалявам. Келси, аз т." Той се приближи до нея и хвана ръцете ѝ, гледайки я в очите. Келси отвърна погледа си. "Това са лъжи. Карлос, каза, че винаги ще бъдеш до мен, а сега си отишъл. Доказа ми го, когато направи това." посочи тя към новините, през сълзи. "Беше само за да спася компанията на семейството си." каза ѝ той. "Казвайки това!" Келси го погледна и поклати глава. "Можеше да намериш друг начин да спасиш компанията, Карлос. Ти винаги го правиш, така че защо го направи?" Гласът ѝ беше изпълнен с гняв и тъга. Карлос също беше обезсърчен от нещата. "Не можех. Трябваше да направя само това." Гласът му беше дрезгав. Келси се присмя и отдръпна ръцете си от неговите. "Просто си върви, Карлос." Сълзи паднаха от ъгъла на очите ѝ. "Ти разби сърцето ми. Не е твое място да ми казваш колко време ще те преодолявам." "Келси... недей..." Карлос хвана ръцете ѝ отново и сълзи паднаха от очите му. "Тогава какво трябва да направя!" извика тя. "Не съм в състезание с никого, аз съм с теб от половината си живот. Разбирам защо трябва да направиш това, но това, което не разбирам, е защо трябва да се ожениш за нея." Тя плачеше в този момент. Тя го погледна с очи, вперени в неговите. "Не мога да го понасям повече, Карлос, болката и сълзите удрят по различен начин, когато става въпрос за някой, когото наистина обичаш и вярваш, че ще остане до теб, каквото и да става." каза му тя през сълзи. Карлос я погледна и каза с дълбокия си глас. "Никога няма да те пусна!" Келси го погледна и очите ѝ омекнаха. "Вече го направи. Така че просто си върви." каза му тя, тя се изправи от дивана, на който седеше и влезе в стаята си, с гръб към вратата тя плачеше горчиво, докато Карлос стоеше и гледаше вратата на стаята ѝ през сълзи.