Трифани отиде на гости на братовчед си Ник Джейд в дома му, място, което обичаше да посещава винаги, когато ѝ беше скучно вкъщи. Тя седна с Алисън, сестрата на Ник, и си говореха, докато Ник, който беше почти пристрастен към игрите, играеше на видеоиграта си. Трифани не можа да се сдържи и изсумтя. "Не се ли притесняваш да си намериш работа, каква е тайната ти, не е нужно да я криеш от нас", каза му Трифани, любопитна какви са плановете му за бъдещето. "Видеоигри", отвърна Ник небрежно, без да я поглежда. Трифани беше объркана. "Видеоигрите не са компания или работа." "Да, това е игра." "Не си учил четири години, за да играеш игра", каза му Трифани. Беше уплашена, че не може да си намери работа и сега братовчед ѝ също ще бъде безнадежден, играейки игра цял живот. Ник спря играта си, сякаш четеше мислите ѝ, обърна се към нея и поклати глава. "Нямаш представа, Трифани." "Тогава ме накарай да имам." Тя вдигна брадичка. "Ще правя игри." Ник скръсти ръце и каза сериозно. "Игри." Ник знаеше, че е объркана, Трифани винаги е била такава, откакто я познаваше. Беше наивна, затова той просто се усмихна и ѝ обясни нежно. "Да, игри, учих изкуство, така че ще бъда карикатурист и ще правя видеоигри." "Уау! Сам ли се сети за всичко това?" Трифани не можа да се сдържи и се усмихна, изумена колко добре се е планирал. Ник просто кимна гордо. "Завиждам ти." Каза най-накрая, осъзнавайки, че е по-жалка. "Винаги си била", каза Ник с усмивка. "Не се възгордявай толкова, не винаги съм била." Тя се намръщи. Ник се усмихна и се обърна, за да продължи играта си. "След като си учил изкуство и искаш да бъдеш карикатурист, тогава аз също съм учила изкуство и мениджмънт, какво трябва да правя?" Чудеше се Трифани на глас, докато Алисън и Ник се смееха. "Какво е смешното?" Трифани ги погледна. Алисън, която ги наблюдаваше мълчаливо и сега се смееше, ѝ каза. "Ти си." "Вярно е, без значение какво, никоя компания не иска да ме приеме, просто ще стана модел, тъй като съм хубава", каза Трифани с усмивка за новата идея, която току-що ѝ хрумна. "Не съм ли хубава?" Ник, който все още играеше играта си, каза честно. "Разбира се, че си, почти те целунах на училищното парти преди 3 години, защото беше толкова очарователна и ослепителна." "Прав си, аз съм очарователна и ослепителна." Трифани въздъхна недоволна. "Защо не виждат красотата ми, а?" Ник се засмя на въпроса ѝ. "Защото си непохватна." Трифани нахмури вежди и хвърли банановата кора, която държеше, по него. "Кой е непохватен?" "Хей! Аз съм по-голям от теб тук." Каза ѝ Ник, все още играейки играта си. Трифани хвърли чаша по него отново. "Трифани, ще спреш ли, ей сега ще спечеля този мач." Каза ѝ той. Тя го разсейваше и той не можеше да я спре, тъй като беше толкова съсредоточен върху играта си. Трифани, която се наслаждаваше на момента, продължи да хвърля неща по него. "Извини се първо." Каза му тя. "Добре, съжалявам, не си непохватна, така че, моля те, спри да хвърляш неща по мен, продължи разговора си с Алисън." Каза ѝ той. Трифани спря и се изправи. "Е, съсредоточи се върху играта си." Вече ѝ беше скучно да стои тук. Алисън погледна Трифани, която си вдигаше чантата. "Накъде си тръгнала?" Попита тя. "Това място е скучно, трябва да се разходя, никога не знаеш дали не мога да видя нещо по-добро за правене." Каза ѝ тя. "Искаш ли да дойда с теб?" Попита Алисън. Трифани се усмихна, винаги е обичала да бъде с Алисън. "Ще се радвам." Алисън стана веднага. "Ще отида да си сменя роклята и ще изляза скоро." Каза тя, преди да отиде в стаята си. Трифани отиде до огледалото и се огледа дълго време. "Наистина съм хубава." Възхищаваше се на себе си. Без значение какво казва някой, тя знаеше, че е много хубава, не я интересуваше дали е комплиментирана от някого. "Гол!" Извика Ник веднага. Трифани го погледна и въздъхна. "Моля те, говори по-тихо." "Вкарах гол, Трифани, спечелих мача." Каза ѝ той с вълнение. "Току-що каза това преди две секунди." Тя поклати глава и си върза косата. Ник се обърна към нея, беше спечелил мача и сега имаше време да я погледне. "И така, какво казваше преди няколко минути за това, че си хубава?" Попита той. Беше я чул да казва нещо за това, че е хубава, но беше потопен в играта по това време. Трифани се усмихна и го погледна. "Не съм ли подходяща да бъда модел?" Попита тя. Мислейки си колко е красива, да бъде модел не беше лоша идея. Ник я погледна от лицето до роклята ѝ, той поклати глава. "Честно казано, не." "Защо?" Трифани въздъхна. "Просто нямаш никакво чувство за мода или стил." Каза ѝ той честно. Трифани изсумтя, според нея той говореше глупости, тя отвърна поглед. "Просто се съсредоточи върху играта си." Алисън излезе облечена. "Готова съм." И двете се обърнаха, за да си тръгнат. "Чао, момичета, не се скитайте твърде далеч, и Трифани", извика Ник. "Какво!" Тя го погледна. "Не ходи да плещиш за проблемите си на хората." Каза ѝ той сериозно. На Трифани ѝ беше писнало да го слуша да ѝ говори, тя въздъхна. "Айш... Просто си играй играта, няма да го направя." Тя се обърна към Алисън. "Да напуснем това момче за игри." И двете напуснаха къщата. ... "И така, какво сега, Трифани, къде отиваме?" Попита я Алисън. След като помисли известно време. "Нека първо да видим плажа, имам нужда от въздух." Каза ѝ тя. Алисън погледна братовчедка си сериозно. "Имаш ли пари за автобус за пътуването?" Попита я тя. Трифани спря и погледна в чантата си. "Забравих. Нека просто се разходим докъдето ни отведат краката." Каза ѝ тя и тръгна пред нея. Алисън поклати глава и издиша. "Това е проблемът." Тя изтича, за да настигне Трифани. "Добре ли си?" Трябваше да я попита Алисън. "Не, но ми хрумва малка идея." "Каква идея?" "Да кандидатствам като модел." "Трифани, имаш ли дори пари, за да кандидатстваш за това?" "Просто ще продам всичките си неща", каза Трифани с усмивка. Алисън, която не можеше да разбере какво говори това момиче, въздъхна и я погледна сякаш е луда. "Просто си го загубила." Имение Гломали. Карлос Зак пристигна в компанията и беше воден през коридора до офиса му. Дядо му го чакаше. Филип, главният му асистент, му подаде папка. "Господине, това е пълният списък с имена на хора, които са подали молбите си." Каза му той, докато влизаха в асансьора. "А какво да кажем за тези, които кандидатстваха за позиция на секретар?" Попита той елегантно. "Тук." Филип му подаде друга папка. Карлос я погледна. "Четирима души." "Да, господине." "Изпратихте ли вече имейлите за дисквалификация?" Попита той с дълбок глас. "Да, господине." Карлос затвори папката. "Донесете ми автобиографиите им, нека ги погледна." "Добре, господине, ще го направя." Асансьорът се отвори и те излязоха. Филип спря пред вратата на офиса. Карлос влезе в офиса и видя баща си да стои до френския прозорец. "Председател Зак." Поздрави той. Итън Зак се обърна с усмивка. "Сине мой." И двамата седнаха. "Какво те довежда в офиса днес, председателю." "Чух за бизнеса в Нова Зеландия, попълнихте ли производствените планове?" Попита той със сериозно лице. "Да. Вече го разделих, знаейки какво биха искали." Каза му Карлос с уважение. "Това е добре, председателят на Нова Зеландия е много стриктен бизнесмен, а също така има хора точно като него. Тази сделка ще помогне на компанията ни." Каза Итън. "Наясно съм. Вече започнах ходовете си." Каза му Карлос, той вече ги беше изчислил добре. Итън знаеше, че може да се довери на внука си за това. Винаги се е гордял със стратегическия му план в бизнеса. "Добре. А какво да кажем за развитието?" "Все още върви добре." "Поверявам ти това." "Няма да ви разочаровам", увери го Карлос, той знаеше колко много дядо му се грижи за компанията му. Итън Зак се изправи и Карлос също. "Ще те оставя да работиш сега." "Добре, председателю." Итън погледна Карлос нежно и се усмихна. "Бизнес разговорите приключиха, вече можеш да ме наричаш дядо." Карлос го погледна. "Тръгвам си сега." Той тръгна към вратата с Карлос зад него. Итън се обърна и се изправи пред него. "Ела скоро, баба ти ти липсва." "Ще дойда", каза му Карлос. След това Итън напусна офиса, Карлос седна на офисния си стол, преглеждайки някои документи, когато Филип влезе след поръчка. "Господине, донесох ви автобиографиите, които поискахте." "Добре, оставете ги на бюрото." Филип ги остави и отстъпи назад. "Може да си тръгнете сега." "Господине." Карлос го погледна да продължи. "Има авария на строителната площадка." Карлос го погледна с повдигнато чело. "Двама души са били ранени поради това." Филип продължи да докладва. Карлос се изправи веднага. "Хоспитализирани ли са?" Попита той, взимайки сакото си. "Да, господине", отговори Филип веднага. "Трябваше да ми съобщите за това по-рано", каза Карлос, докато обличаше сакото си. "Бяхте с председателя и не исках да прекъсвам срещата ви", обясни Филип. Карлос излезе от офиса с Филип зад него. "Освен двамата души, имаше ли други ранени служители?" Попита той и влезе в асансьора, слизайки надолу. "Не, господине, накарахме другите работници да напуснат обекта и той е под контрол от малко охранители", каза му Филип. "Добре, ще отида до обекта сега, след това до болницата, пренасрочете всичките ми срещи, също така спрете това да излезе в медиите", заповяда Карлос. "Да, господине." "Автобиографиите, които оставих на бюрото си, изберете тази, която е по-квалифицирана да се справи с работата, кажете на този човек да започне утре", каза му Карлос, докато излизаше от асансьора. "Добре, господине." Карлос отиде до колата с дългите си крака, покрити с черен костюм. Шейн Коул, шофьорът му, отвори вратата и отпраши веднага. ... Трифани и Алисън се връщаха от парка закачливо. Говореха за забавното шоу, което току-що бяха гледали, когато Алисън погледна напред. "Трифани, какво ще кажеш да работиш там. Има свободна позиция." Алисън посочи ресторант. Трифани проследи ръката ѝ до ресторанта и се намръщи на Алисън. "Хей, Алисън, забравяш ли, че съм завършила. Как очакваш да работя в този ресторант? Дай ми по-добър избор." "Добре." Алисън замълча. Очите на Трифани се отклониха напред към знак. "Алисън." Тя потупа рамото на приятелката си. "Какво." Тя я погледна. "Мисля, че виждам нещо." Трифани изтича до знака близо до пътя и свали хартията, прочете я с усмивка и блясък в очите. "Интервю за модел." Трифани се усмихна широко. "Алисън, намерих си лотарийната карта." Тя размаха хартията във въздуха, за да я види Алисън. Точно тогава кола профуча покрай нея. Плясък!.. Селин и хартията в ръката ѝ бяха опръскани с кал. "Оуокоо..." Алисън изтича до Трифани. "Трифани, добре ли си?" Попита я тя. Колата спря. Трифани погледна Алисън. "Изглеждам ли ти добре, покрита съм с кална вода и ме питаш дали съм добре.." тя погледна хартията в ръката си. "О, моята лотарийна карта. Вече е пълен хаос." Тя се обърна с гняв и отиде до колата. Шейн излезе от колата. "Съжалявам." Шейн ѝ се извини. Трифани го изгледа ядосано. "Дали да кажеш съжалявам променя нещата? А! Или е защото нямам лъскава кола също." Каза Селин с ядосан глас. В колата Карлос провери времето си, нямаше цял ден да губи тук, той погледна през прозореца на колата и видя Трифани да губи времето им. "Вие, богатите хора, не вземате предвид хората, защо не гледате накъде отивате, преди да ускорите", каза Трифани ядосано, гледайки колата, знаеше, че само богат човек може да има това. Карлос Зак слезе от колата, Алисън го погледна изненадана, беше толкова красив и елегантен, присъствието му дори я накара да потрепери. Той извади пари от джоба си и ѝ ги подаде. "Това урежда нещата, нали." Каза той със своя дълбок безразличен глас. "Шейн, тръгвай." Той се обърна, за да влезе в колата. Трифани хвърли парите по Карлос, докато се разпиляха по земята, Алисън закри устата си, шокирана от отношението ѝ. Карлос се обърна с гняв. Трифани го погледна също ядосана. "Изглеждам ли ти жалка? Или изглеждам бедна? А!" Попита го Трифани без страх. "Вие, богатите хора, мислите, че всичко се решава с пари. Поисках ли пари? Могат ли парите ви да почистят моята лотарийна карта?" Попита тя. Беше толкова ядосана, че този мъж я е подценил. "Карате лъскава кола, а аз ходя пеша, това ли ви даде правото!" Не можеше да понесе отношението му, без значение колко е богат. "Цялата съм опръскана с мръсотия и всичко, което можете да направите, е да хвърлите пари върху мен и да кажете, че това урежда нещата!" Очите на Карлос потъмняха, коя е тази, която се осмелява да му говори по този начин. "Хей!.." "Стой!" Трифани вдигна ръка, за да го спре. "Аз съм завършила и все още не съм си намерила работа, всички компании, в които кандидатствах, ме отхвърлиха и се опитвам да намеря нещо друго, но ето вие, правите ме по-нещастна", каза Трифани с дрезгав глас. Алисън знаеше, че Трифани става сантиментална и отиде близо до нея, за да я спре. "Трифани, спри, добре е." Трифани не беше готова да чуе нищо. "Стой, Алисън. Ти също, предложи ми да работя в ресторант. Избирам да кандидатствам като модел, но в момента съм покрита с мръсотия." Карлос я погледна, знаеше, че губи време тук, но студеният му и ядосан поглед омекваше.