"Какво! Председател." Карлос го погледна зашеметено, не очакваше тези думи от дядо си. "Можеш да ме наричаш дядо сега, сами сме," каза му Итън нежно. "Дядо, не мога да направя това," побърза да му отговори Карлос. "Това е единственият начин, Карлос." Карлос се намръщи и погледна дядо си с дълбок поглед. "Как можеш да ме караш да се оженя за момиче, което никога не съм познавал, не знам нито името ѝ, нито къде е, нито дори семейната ѝ история досега. Защо стигна до този извод? Не мога да ѝ предложа брак, вече имам друга." каза му Карлос. За първи път се противопоставяше на баща си, за първи път искаше да противоречи на думата на Итън Зак. Итън го погледна. "Компанията е на първо място, Карлос... Прекарах живота си в развитието на това имение и ако родителите ти, синът ми, не бяха починали, той щеше да го управлява на тази моя стара възраст. Трябва да заемеш това място, Карлос, трябва да го запазиш по този начин." каза му Итън. Карлос се присмя в сърцето си. "Не вярвам, че би казал да се оженя за някого, когото не си срещал, не я обичам, дядо." Гласът на Карлос беше малко тъжен. Бейли Зак, баба му, влезе в стаята, където бяха те. "Защо сте такива кисели?" попита тя, виждайки, че израженията им не са много добри. Карлос видя баба си и ѝ каза какво току-що беше казал дядо му. "Бабо, дядо се опитва да ме накара да се оженя за някого, когото не съм познавал до случилото се." Очите на Бейли се натъжиха, виждайки мъката на внука си, тя се приближи до него и седна. "Карлос, говорихме го и ние, изглежда това е единственият начин да спрем тази каша, която забърка." каза му тя нежно. Итън погледна внука си, не можеше да си позволи да омекне сега, това е за неговата компания. "Трябва да дадеш интервю, в което да кажеш, че сте се познавали и преди и че сълзите в очите ѝ са били, защото си ѝ обещал брак, преди да се разделите, тя е била превъзбудена да те види отново, но е била тъжна заради начина, по който се срещате отново." Карлос погледна дядо си. "Дядо, ти си невероятен, как можеш да измислиш цялата тази лъжа в една реч. Ще намеря друг начин да разреша тази каша, която забърках, не мога да предам Келси и след това да лъжа и да живея с някого, когото не познавам." каза той на дядо си с потъмнели очи. Итън въздъхна. "Ще те наблюдавам от сега до утре, ако тази каша не е разрешена, тогава ще се обадя на пресата за частното интервю. Имаш само днес да разрешиш това по свой начин." каза му Итън безразлично. Карлос стана и напусна вилата нещастен. Карлос Зак се прибра вкъщи, където приятелите му вече го чакаха, те седнаха близо до него с притеснени лица. "Какво каза старецът?" попита Ерик, нарушавайки тишината. Карлос се засмя тихо. "Каза ми да дам интервю и да обявя предложение за брак на това непознато момиче." каза им той. Всички изглеждаха изненадани, не очакваха и това. "Тогава какво каза ти?" попита го Блейк. Карлос погледна приятелите си с набръчкано чело. "Не мога да се оженя за човек, когото не познавам или обичам, отказах, Блейк, Келси не би искала това и не мога да рискувам компанията на дядо ми. Какво да правя?" попита ги той. Те бяха единствените, на които той разчиташе за съвет. Гарет погледна приятелите си с тъжни очи. "Не знам дали трябва да го кажа, но Карлос, честно казано, трябва да направиш, както каза председателят, това ще засегне и проекта в Нова Зеландия, ако не действаш бързо," каза му Гарет. Габи слезе долу, след като чу разговора им. "Това беше добре казано." Тя се усмихна. Всички я погледнаха, докато тя продължаваше с подигравателен тон. "Все едно е филм, Карлос." Тя седна близо до тях. "Клик... клик... тик... тик... бум! И светът ти се срива заради една грешка." Тя се засмя и погледна брат си. "Не... виждам, че ти се върти главата в момента, но не се ядосвай толкова." каза му тя с хихикане. Ерик я погледна, как може сестра да бъде толкова зла в този момент. "Габи, ти си толкова досадна." каза ѝ той. "Знам." Габи се усмихна, отпивайки сока си. Блейк я изгледа. "Трябва да помагаш, а не да наливаш масло в огъня." каза ѝ той студено. Габи махна с ръка, сякаш муха ѝ бръмчеше в ухото, отхвърляйки думите на Блейк. "Спести ми лекцията... Карлос има нужда от нея най-много сега." Тя погледна Карлос все още с подигравателни очи. "Карлос, ти си моят голям брат с големите думи на съвет, пълни в мозъка ти, сега е време да се нахраниш с този съвет, защото в момента имаш нужда от него повече от мен." Тя се изсмя. "Стига, Габи!" смъмри я Карлос. "Знам, че си обидена за случилото се вчера, съжалявам, но сега не е моментът, моля те." каза ѝ той нежно. Той знаеше защо се държи така, винаги я е съветвал и я е спирал да тръгне по грешен път, но сега не беше моментът да му напомня за всички лоши неща, които ѝ е казал, в момента главата му се въртеше и той търсеше решение на този проблем. Габи го разбра перфектно и се отпусна на стола си. "Е, имаш право." Гарет погледна Габи. "Габи, той е в голяма криза тук, ако имаш нещо, което може да помогне, тогава ни кажи." каза ѝ той. Дори и Габи да беше разглезена, те също търсеха съвет от нея и понякога помагаха. Габи се усмихна и скръсти крака, остави сока на масата. "Добре, слушайте." Всички се фокусираха върху нея, включително и Карлос. "Карлос, обичаш Келси, нали?" попита тя брат си. "Да, обичам я." отговори той. "Тези две думи, обичам да ги чувам." Габи се усмихна и погледна брат си. "Добре, а това друго момиче по телевизията, не я харесваш?" "Дори не я познавам." отговори той нетърпеливо. "Хайде, Габи, имам нужда от съвет, а не от въпроси." Той завъртя очи. "Добре." Габи въздъхна. "Точно както каза дядо, предложи ѝ брак, уведоми пресата, поне ще станеш по-популярен и известен." каза му тя с усмивка. Всички се отпуснаха назад с въздишка. "Един съвет за теб, Габи. Иди да поплуваш, защото в момента си надрусана." каза ѝ Ерик. Габи се усмихна и стана. "Вече тръгвам, кой не би искал известен и популярен брат." каза тя накрая, преди да излезе. Гарет погледна унилия Карлос. "Трябва да обясниш нещата на Келси, след това да дадеш интервюто и да разрешиш този проблем," каза му Гарет. Карлос разхлаби вратовръзката си, беше унил в този момент. "Как мога да направя това?" попита той, затваряйки очи, за да помисли. Келси беше по-важна за него. "Човече, трябва да го направиш," каза му Блейк и всички се погледнаха.