ГЛЕДНА ТОЧКА НА КСАНДЪР: Тя се задушаваше. А аз вярвах, че се преструва. Шок ме прониза, свеждайки звука около мен до писклив звън. Тя не се преструваше. А аз стоях безучастен, неспособен да направя нищо. Спомените нахлуха, преди да имам шанс да ги контролирам или да ги държа настрана. Образи на Катрин изпълниха ума ми. Същото се беше случило и с Катрин. Тя беше в опасност, а аз… Вина ме погълна.