ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА САБРИНА: – Пусни ме – казах аз, гласът ми трепереше. Това е срамно. Толкова шибано срамно. Това не беше като в столовата, където ме бутна през масата. Това се усещаше различно... лично. Хванах се за бедрото му и се надигнах, само за да ме бутне обратно надолу с една ръка, преметната през гърба ми. Забих върховете на пръстите си в бедрото му колкото можех по-силно, надявайки се да