ГЛЕДНА ТОЧКА НА КСАНДЪР: Дъхът ми спря в гърдите в момента, в който Сабрина влезе в трапезарията. Отдалеч можех да я видя, леката бръчка на тревога и объркване на веждите ѝ, начина, по който хапеше устните си – нещо, което забелязах, че винаги правеше, когато мислеше – тя ме забеляза, но от това разстояние не можеше да ме види ясно. Само аз можех. Тя се приближи, стъпките ѝ леко отекваха в залата.