Гледна точка на Сабрина:     Загледах се в стражите. Те се загледаха в мен. Беше комично, как ме гледаха сякаш току-що бях излязла от магически портал или нещо подобно. Показах широка усмивка. Един от тях се намръщи и извърна поглед. "Благодаря, че не попитахте." прошепнах. "Сега ще си вървя." Връщането в харемната къща беше по-гладко, отколкото очаквах. Но не се запътих направо към харемната къща