*ТЕСА* Не погледнах назад, нито спрях да бягам… Ако беше зад мен… знаех, че определено не съм му равна… Все пак, не исках да ме настигне. Когато се осмелих да погледна назад, осъзнах, че не тича след мен. Забавих крачка и започнах да крача енергично извън хотела… Потрих гърдите си, опитвайки се да се успокоя. Всичко е наред. Всичко е наред. Направих грешка, като се напих и се забърках в афера за една нощ… Не е краят на света. И най-утешителното беше, че със сигурност няма да го видя отново. Когато се прибрах вкъщи… набързо си приготвих закуска и тръгнах към компанията, за която работех. Когато стигнах до входа на сградата, телефонът ми звънна. Усмихнах се, виждайки, че е майка ми. Бавно вдигнах. „Здравей, мамо.“ „О, мила моя. Надявам се, че не си забравила, че тази вечер е 60-ият рожден ден на чичо ти Уилсън. Той организира банкет в хотел „Кромуел“. Ще бъдеш там, нали?“ „Не, мамо. Не искам да ходя.“ Ако отидех на този банкет, определено щях да се сблъскам с баща ми и моята мащеха и наистина не бях в настроение да ги търпя тази вечер. „Хайде, Теса. Чичо ти Уилсън и съпругата му са били много мили с нас. Най-малкото, което можеш да направиш, е да уважиш поканата му.“ Убеждаваше ме майка ми. Въздъхнах. Когато бях на десет години, баща ми изневери на майка ми и на практика я изостави. Ако не беше чичо Уилсън, животът ми щеше да бъде непоносим. „Добре. Ще отида.“ „И се опитай да не се караш с баща си.“ Предупреди ме тя. „Ако той не ми създава проблеми… няма да го направя.“ И тогава затворих. Преди години майка ми коленичи на земята и молеше баща ми да не подава молба за развод. Каза му, че ще му прости аферата… неговата невярност, но той я отхвърли. Той не само се разведе с майка ми, но и взе всичко от нея. След това животът беше много труден за нас тримата. Не мога да се накарам да простя на баща ми, че ни нарани по този начин. Влязох в компанията точно навреме и седнах на бюрото си. Моята колежка, Одри Броснан, се приближи до мен. „Изглеждаш различно днес, Тес?“ Свих вежди. „Различно? Как?“ „Мрачна си, откакто Маркъс скъса с теб, но днес… изобщо не изглеждаш тъжна.“ Одри и аз сме доста близки. Въздъхнах. „Може би е, защото имах луда нощ. Няма да повярваш, че похарчих двеста долара за проститутка, за да утеша нараненото си сърце.“ Казах аз, смеейки се. „Не казвай.“ Тя се изсмя. Тя всъщност мисли, че се шегувам. Често си правим всякакви шеги, така че не съм изненадана. Няколко души са си мислили, че имаме богат опит в общуването с мъже, когато всъщност… сме консервативни до крайност. Ето защо все още съм бясна за снощи. Това изобщо не бях аз. „Новият шеф започва работа днес.“ Обяви тя. Вдигнах рамене. „Чух, че е наследник на Hudson Group. Баща му е висш правителствен служител, а майка му е президент в централата на компанията. В момента… повечето дами в компанията умират да се запознаят с него… Сигурна съм, че е много красив.“ Завъртях очи. Мога само да се надявам, че не е един от онези груби и надути наследници. Не мога да понеса да работя за задник като мой шеф. Моят началник, Итън Баскон, дойде при мен. „Имаме среща в конферентната зала сега!“ Обяви той и започна да се отдалечава. Бързо взех тетрадката и химикалката си и го последвах. Влязох в конферентната зала и установих, че всички вече са седнали, затова седнах в ъгъла, тихо. Умът ми се върна към ранните часове на сутринта… беше толкова красив. Помислих си за ядосания израз на лицето му, когато поставих 200-те долара на леглото. Поставих ръка върху устата си и се засмях. Може би бях отишла твърде далеч… Но просто не можех да понеса отвращението в погледа му и най-вече, щеше да ме изпрати като проститутка. Това би било толкова унизително. Кръг от аплодисменти ме стресна и аз се изтръгнах от унеса си. Мъж в тъмносин костюм влезе в конферентната зала. Челюстта ми увисна, когато лицето му се регистрира в ретината ми. Защо… защо е тук? Нещо не е наред с очите ми… определено нещо не е наред с очите ми. Разтърках очите си с палци… Затворих ги и ги отворих отново, но все още беше той. Мъжът, с когото имах афера за една нощ! Мъжът, на когото платих 200 долара! О, Боже мой! Къде ще избягам този път?