*ТЕСА* Все още съм в състояние на силна паника. Защо? Защо съм толкова голям карък?! Все още не мога да повярвам, че той е новият ми шеф. Замислих се за това, което му казах. Ах… Защо го казах това? Трябваше да бъда по-мила в думите си. Дали ще ме уволни заради това, което казах? Не! Не мога да бъда уволнена. Трябва да се грижа за майка си и сестра си. Трябва да се успокоя и да помисля. Поех няколко дълбоки, успокояващи вдишвания. Погледнах към мъжа, седящ начело… Той се представи като Деклан Хъдсън. Когато не погледна в моята посока, аз сведох глава и покрих половината си лице с дългата си коса. В момента се молех само да не ме забележи. Всяка минута и всяка секунда бяха непоносими за мен. Бях изключително щастлива, когато срещата най-накрая приключи. Измъкнах се от конферентната зала с мисълта, че той изобщо не ме е забелязал. Първото нещо, което направих, когато се върнах на бюрото си, беше да разкажа на Одри всичко, което се беше случило. „Шегуваш ли се, нали?“ „Да ти изглеждам ли като да се шегувам?“ попитах раздразнено. Очите ѝ се разшириха от шок. „Тогава трябва да си щастлива, момиче. Спала си с такъв димящо горещ мъж.“ „Не ми говори така. Много се притеснявам, че може да се опита да ми отмъсти и вероятно да ме уволни. Все още трябва да се грижа за майка си и сестра си. Не мога да си позволя да остана без работа в момента.“ О, Боже. Не трябваше да ходя в бара да пия. Иска ми се да можех да върна времето назад. Трябваше да бъда по-предпазлива за себе си. Не трябваше да имам афера за една нощ. Не трябваше да му давам 200 долара. И не трябваше да го обиждам. Защо съм в такава разочароваща ситуация?! Одри ме потупа по рамото. „Не се притеснявай толкова много. Може би изобщо не те е забелязал.“ Гласът на мениджъра внезапно прозвуча: „Теса, г-н Хъдсън иска да те види в кабинета си сега!“ О, не. Мъртва съм! ********* Нервно почуках на вратата на кабинета му. „Влезте.“ — обяви дълбокият му баритон. Неохотно влязох. Бях ужасно нервна. Не мога да повярвам, че мъжът, който беше по халат тази сутрин, се оказа мой шеф. Животът е наистина пълен с изненади. Твърде лошо… Не ми хареса тази изненада… Изобщо не ми хареса. Стоях там тихо, докато той продължаваше да преглежда някои документи, без да признава присъствието ми. Изпускайки дъх, за който не знаех, че задържам, започнах: „Г-н Хъдсън, вие ме извикахте?“ Той вдигна глава и аз му поднесох весела усмивка. Може би ще ме види по различен начин… като мил човек, каквато съм. Той ме изгледа от главата до петите. Очите му бяха тъмни и студени. Почувствах се много неудобно и се опитах да не треперя като лист. Той се облегна на въртящия си стол и каза небрежно: „Мислех, че хората, които работят за мен, ще бъдат отговорни. Не очаквах да те видя тук.“ Почувствах се като оплеуха. Да… Направих грешка снощи, но това не му дава право да мисли, че съм безотговорна. Ако има едно нещо, което мразя… то е да ме гледат отвисоко. Преди да успея да помисля, отговорих: „Е, не е професионално да говорим за личния си живот на работа, сър, но докато сме на тази тема… наистина не трябва да играете ролята на съдия тук.“ Изражението на лицето на Деклан се втвърди. По дяволите. Изглежда го направих още по-яростен от преди. Определено ще бъда уволнена!