*ТЕСА* В 19:00 пристигнах в хотел "Кромуел". Слизайки от таксито, си поех дълбоко дъх, виждайки хора, които влизаха и излизаха от залата, елегантно облечени. Влязох и аз, стискайки подаръка си в ръка. Организаторът на партито си беше свършил добре работата... навсякъде беше красиво украсено. Усмихнах се, когато видях чичо Уилсън. "Теса!" извика той весело. "Чичо Уилсън... честит рожден ден." промърморих и го прегърнах. "Толкова се радвам, че успя да дойдеш." каза той. Разделихме се и му подадох подаръка. "Ох... толкова си внимателна, мила моя." Усмихнах се и отидох да поздравя майка си, сестра си и съпругата на чичо Уилсън, Елеонор. Забелязвайки, че баща ми още не е пристигнал... приех това като знак да си тръгна. Виждането на него и жена му ме ядосва.... кара ме да мисля за миналото и винаги се старая да ги избягвам. "Мамо, трябва да тръгвам... имам няколко неща да свърша..." казах бавно, изправяйки се. "О, не, млада дамо... ти дори не си докоснала храната си." каза Елеонор, бутайки ме игриво да седна обратно. "Но..." "Хайде... ти буквално току-що пристигна и ни предстои да дойде важен гост." "Кой е той?" попитах любопитно. "Той е син на приятел на Уилсън. И чух, че е твоят нов шеф... как се казваше пак? О... Деклан." "Какво?!" изпуснах, плашейки всички на масата. Отново Деклан! Защо е навсякъде?! Аз ли съм първият човек, който е имал афера за една нощ? Защо съм измъчвана от присъствието му?! Уф! Е, може да се каже, че чичо ми е заможен, но не толкова богат, колкото е Деклан. Ах. Защо познават някой като него? Преди да успея да помисля какво да правя, видях, че той влиза в залата със семейството на баща ми. О, не. Трябва да си тръгна... Наистина трябва. Видях сервитьор да ги води към мястото, където седях. Напрегнах се и прошепнах на Елеонор. "Защо не могат да седнат някъде другаде?" "Това е VIP масата, Бела." напомни ми тя. Опитах се да не показвам колко неспокойна съм, докато всички се настаняваха. Хвърлих поглед към Каси Мендес, жената, която съсипа брака на родителите ми. До нея беше дъщеря ѝ, Анна Мендес... Тя беше като богиня.... всичко в тялото ѝ изглеждаше толкова перфектно... но разбира се, чух, че е правила многобройни пластични операции. Така че за мен тя беше фалшива. Беше с тежък грим, както обикновено. Чудя се дали някой някога е виждал как изглежда. Хвърлих поглед към Деклан, който изглеждаше толкова незаинтересован. Баща ми също не забеляза присъствието ми. Така че реших да се съсредоточа върху храната пред мен. Докато ядях, те започнаха да говорят. "О, Анна... това е Деклан Хъдсън. Той е син на близък мой приятел. Току-що стана главен изпълнителен директор и съм сигурен, че ще имаме много общи дела в бъдеще. Трябва да се опознаете." прозвуча гласът на баща ми. Той управлява малка охранителна агенция. "Приятно ми е да се запознаем. Казвам се Анна Мендес. Надявам се да се опознаем по-добре." каза Анна сладко. "Също така." отговори той учтиво. "Не е нужно да сме формални един с друг, нали?" попита Анна. Завъртях очи. Вече можех да кажа, че тя си пада по него. Погледнах нагоре и видях, че Деклан я игнорира и започна да яде. "Деклан, какво ще кажеш да ти взема номера? Знаеш ли, може да имаме някои бизнес въпроси за обсъждане в бъдеще." "Можете да се свържете със секретарката ми, ако имате нещо за обсъждане с мен." отвърна Деклан. Въпреки това, тя не се отказа и продължи да го досажда. Беше забавно да се гледа. "Теса, ще продължиш ли да седиш там и да се преструваш, че не ме виждаш? Толкова си груба." каза ми Каси. Изсмях се подигравателно. Груба? Просто правя всичко възможно, за да преживея тази вечер. Защо трябва нарочно да ме закача? "И?" "И? Млада дамо, ти нямаш маниери." Изсмях се презрително. "Виж кой говори." "Патрик, сериозно ли ще седиш там и ще гледаш как дъщеря ти говори лошо за мен?!" Баща ми веднага се ядоса. "Теса, извини ѝ се веднага!" Изсмях се. Извинявай, моля ти се!