*ДЕКЛАН* „Чакай…наистина ли вече се интересуваш от нея? Предполагам, че не трябва да се забъркваш с нея. Тя вече има дете.“ Женена? Има дете? Само за половин година… Мисля си и започвам да смятам дните от раздялата ни до сега? Невъзможно е вече да е заченала и родила. Дали е осиновила дете? „Не се интересувам от нея.“ Отричам. „И наистина трябва да тръгвам.“ С тези думи отворих вратата на кабинета