*TESSA*
Около 21:30 ч. влязох в къщата.
– О, Боже мой! Госпожо Хъдсън, къде бяхте? Толкова се притеснявах за вас. Звънях ви безброй пъти, но не вдигнахте.
– Съжалявам за това… Посетих една моя приятелка. Не осъзнах, че телефонът ми е на безшумен – тръгнах нагоре по стълбите, но спрях, когато тя каза:
– О, г-н Хъдсън звъня.
Обърнах се към нея.
– Какво каза?
– Попита къде сте ходили. И също така ми
















