*ТЕСА* Втренчих се в пода, неспособна да го погледна. Наистина трябва да се науча да си контролирам езика, ако не искам да загубя тази работа. Чаках да проговори, но той не го направи... мълчанието ме караше да се чувствам още по-неловко. Бавно вдигнах поглед и очите ни се срещнаха. Той ме гледаше, но не можех да разбера изражението му. Тогава видях, че Деклан извади портфейла си и извади няколко банкноти от него. Той постави парите на масата. "Госпожице Бекет, наистина си мислех, че няма да ви видя отново и честно казано не исках. Но сега, след като ви видях... мисля, че трябва да ви накарам да разберете, че освен че съм главен изпълнителен директор, нямам други странични работи, така че си вземете обратно вашите 200 долара." Преглътнах. Не мога да повярвам, че ме извика в офиса си, за да уточни, че не е проститутка. "Разбирам." казах аз с безобидна усмивка. Въздъхнах, изключително облекчена. Така че просто трябва да оставим миналото зад гърба си. Тази нощ не се е случила и ние можем... Преди да успея да завърша мислите си... видях го да хвърля банкнота от сто долара на масата. Втренчих се в него, объркана. "Тези 100 долара са наградата ти за снощи. Не беше много добро, виждаш ли. Струва само толкова." изрече той саркастично. Захапах долната си устна от гняв. Струвам само 100 долара?! Толкова унизително. Стиснах юмруци и се опитах да овладея гнева си. Напомних си колко много се нуждая от тази работа. Затова изтръгнах усмивка от себе си и взех 300-те долара. "Ако това е всичко, господине, бих искала да се върна на работа." С тези думи напуснах офиса му. ********* Веднага щом се върнах на бюрото си, Одри дойде. "Хайде, момиче... защо те повика? Какво каза? Разкажи ми всичко." попита тя почти едновременно. Въздъхнах и отговорих: "За да ми каже, че не е проститутка." "И?" настоя тя. Мигнах... няма начин да ѝ кажа, че той направи мен проститутка вместо това. Тя щеше да се смее от сърце. Затова повдигнах рамене. "Какво? Не може да искаш да кажеш, че само за това сте говорили." "Това беше всичко. Какво очакваше?" попитах аз. Одри се засмя. "Мислех си, знаеш ли... може би се е влюбил в теб снощи и вие сте в началото на една красива и романтична връзка." Веднага се свих. "Избий си тази идея от главата. Не се интересувам." Тя се засмя. "Шегуваш ли се? Знаеш ли колко жени биха убили, за да прекарат една нощ с мъж като него? Всички жени служители тук са луди по него." Тя извади мобилния си телефон и ми показа снимка на Деклан, която беше публикувана от някои жени служители в компанията. Завъртях очи. "О, моля те." "Честно казано... кажи ми... какво беше чувството да правиш секс с него?" Какво беше чувството? Дори не знам, защото дори не мога да го запомня ясно. Знам, че тази сутрин бях много болезнена. Мога да си спомня проблясъци от това как той се врязваше в мен и излизаше от мен. Ах... никога повече няма да се напия. За да запазя достойнство, отговорих: "Не беше толкова впечатляващо. Ако отчаяно искаш да знаеш какво е чувството... можеш да опиташ да спиш с него, ако искаш." "Иска ми се да можех." Тя въздъхна и се върна на бюрото си. Дълбоко в себе си... искам да мога да си спомня всичко за снощи... всеки малък детайл. Искам да кажа... честно казано... мъжът е горещ... толкова добре изглеждащ... Може наистина да е добър с члена си... Направи ли го толкова добре с мен тогава? Жалко е, че няма да имам възможност да науча това. Той е моят шеф сега. И аз няма да прекрача границата, така че никога не може да има връзка между нас. Телефонът ми звънна, прекъсвайки мислите ми. Беше майка ми... Сигурна съм, че ще ме подтикне още повече да посетя партито на чичо Уилсън тази вечер. Покрих лицето си с ръце, опитвайки се да се подготвя за вечерта, защото щеше да бъде дълга нощ.