[Гледна точка на Евелин]
За кратък момент с Александър сякаш попаднахме в един свой тих свят. След като му показах огърлицата, която някога е принадлежала на майка ми, той се плени от нейната сложна изработка и детайлност, също като тази, която принадлежеше на него.
Цялото напрежение помежду ни се стопи за секунди. Той мълчаливо протегна ръка, сякаш искаше разрешение да разгледа отблизо огърлицата
















