[От гледна точка на трето лице]
Александър чувстваше, че е достигнал праг в собствения си ум.
Под кожата му тръпки преминаваха. Кръвта му жужеше.
Той беше разкрил откровение, което дори не осъзнаваше, че е търсил. Беше като крушка, която най-накрая светна в главата му – такава, за която не знаеше, че все още е способна да произведе светлина.
Частта от него, която беше убеден, че вече не си струва
















