[От гледна точка на трето лице] Александър чувстваше, че е достигнал праг в собствения си ум. Под кожата му тръпки преминаваха. Кръвта му жужеше. Той беше разкрил откровение, което дори не осъзнаваше, че е търсил. Беше като крушка, която най-накрая светна в главата му – такава, за която не знаеше, че все още е способна да произведе светлина. Частта от него, която беше убеден, че вече не си струва