Лора влезе в имението Шарп и видя Оливия и нейната приемна майка, Ема, да разговарят на дивана. Ема, в разцвета на силите си, изглеждаше необичайно сияйна. Сигурно беше от радостта да си върне истинската дъщеря след години търсене. Ема, на около четиридесет, но изглеждаща безупречно, изглеждаше необичайно жизнена днес. Лора беше със семейство Шарп повече от десет години и никога не я беше виждала толкова щастлива. Вероятно това се дължеше на откриването на истинската й дъщеря. След цялото търсене Оливия най-накрая се беше върнала. Оливия беше изчезнала като дете и родителите й, Дейвид и Ема, бяха прекарали повече от десетилетие в неуморно търсене. Радостта им от повторното събиране с дъщеря им беше осезаема и дори рожденият ден на Лора, който беше планиран в нейна чест, се беше превърнал в парти за добре дошла на Оливия. За да навакса изгубеното време с Оливия, Ема правеше всичко възможно. Всеки ден водеше Оливия на пазар за дрехи и бижута, решена да я накара да блесне на партито. Вдигайки поглед, Оливия видя Лора, облечена в червена рокля, да стои тихо там. Ярките й очи и перфектната й усмивка, без грим, изглеждаха зашеметяващо като разцъфнала роза. Лицето й беше изключително красиво, озарено от слънцето, спиращо дъха във всяко отношение. Лора винаги беше поразителна - особено в тази червена рокля. Оливия си помисли: "Каква досадна жена! Не й ли казах да стои далеч от червеното?" Въпреки че зарови ревността си дълбоко, на устните й се появи нежна усмивка. "Хей, сестро! Мама ми помага да си избера бижута," каза Оливия, държейки снимка на няколко бижута, току-що доставени от бижутерийния магазин. Тя посочи основното бижу на първата страница и попита: "Какво мислиш? Красиво ли е?" В предишния си живот Лора беше паднала в капана на фалшивата невинност на Оливия. Но в този момент тя се почувства донякъде отвратена. Тогава беше твърде наивна. Когато Оливия каза, че Лора е по-красива, Лора изхвърли всичките си любими дрехи, опитвайки се да изглежда невзрачно и да понесе безброй подигравки, само за да зарадва Оливия. Този път Лора се зарече никога повече да не позволява това да се случи. Беше готова да си върне всичко, което й дължаха. Погледът на Лора се плъзна покрай бижутата към цената им, като на устните й се появи самодоволна усмивка. "Над 17 милиона, а? Наистина си щедра, мамо." Оливия не можа да не се почувства озадачена. Лора изглеждаше напълно преобразена, излъчвайки хладна безразличност, която се просмукваше от поведението й до очите й. Опитвайки се да забърка кашата пред Ема, тя се престори на невинна. "Лора, ядосана ли си, защото не те изчакахме да си избереш бижутата?" Ема не можеше да понесе дори и намек, че Оливия се чувства ощетена. Преди Лора да успее да отговори, тя отвърна: "Колко бижута сме ти купили през годините, Лора? Сестра ти е страдала много навън; не можеш ли просто да бъдеш малко по-милостива към нея този път?" "Мамо, не се сърди на Лора. Всичко е моя вина, че бях толкова увлечена по стиловете, че не проверих цените," бързо махна с ръце Оливия, а очите й блестяха с фалшива безпомощност, преструвайки се на разбираща. "Просто е твърде скъпо и дори не ми харесва." Ема погледна цената. 17 милиона не бяха точно евтини, но в сравнение с копнежа в очите на дъщеря й, няколко милиона не бяха твърде много след години раздяла. "Не се притеснявай, можем да си го позволим," каза Ема с усмивка и извади телефона си. "Ако ти харесва толкова много, ще накарам някой да го достави." "Мамо, това е твърде скъпо!" настоя Оливия. Ема й се усмихна знаещо. "Спокойно, имам пари." Преди да умре, Алистър беше прехвърлил 20% от акциите на компанията на Дейвид като начин да благодари на семейство Шарп за отглеждането на Лора. Тези акции обаче щяха да влязат в сила едва когато Лора навърши осемнадесет години и се подпише за тях. Това означаваше, че семейство Шарп трябва да се грижи добре за нея, тъй като решението за акциите зависеше единствено от Лора - условие, поставено от Алистър, за да държи семейство Шарп под контрол. Освен това, Алистър беше дал на Дейвид карта, заредена със 700 милиона, предназначени за личните активи на Лора, когато тя навърши пълнолетие. Ема държеше тази карта през цялото време. В миналото Лора смяташе, че семейство Шарп я е отгледало повече от десетилетие и трябва да харчат парите свободно, без да се замислят. Но всичко се промени. Лора присви очи и си помисли: "Ще ги накарам да върнат всяка стотинка, която са похарчили от тези 700 милиона."