– Роби, търсиш ли Лора? – изникна Оливия, шепнейки, докато поглеждаше към Робърт. – Да. – Добре тогава, ще ви оставя двамата – каза тя, пъхвайки кичур коса зад ухото си. Но докато се обръщаше да си тръгне, Робърт забеляза синината на китката ѝ. Вълна от вина го заля. Той се протегна, очите му показваха загриженост. – Аз ли го направих? Боли ли те? Оливия леко се изчерви, кимайки. – Боли, но да съм