Колата спря в подземния паркинг на ресторанта. Дори след петнадесет минути, Лора все още усещаше докосването на устните на Ийстън. Устните му бяха леко хладни, но тя се чувстваше сякаш гори и не можеше да диша.
Тя се отмести от Ийстън. Ийстън беше много внушителен.
Лора безмълвно се молеше той да не разбере, че устните им са се докоснали. Дори и да беше само кратко докосване, беше достатъчно да я
















