Когато Евелин беше дете, гледаше документален филм за природата, който ѝ направи дълбоко впечатление. Сцената, която си спомняше най-ярко, беше на снежен орел, извисяващ се от покрит със сняг планински връх, с широко разперени криле, докато летеше. Очите му бяха остри като светкавица, пронизващи небето, за да се фокусират върху плячката си. Сега тя се чувстваше като плячка под погледа на този орел